— Сигурно ще ни бъде по-лесно да я изкараме от колата, отколкото да се опитваме да я преместим вътре — каза Емили. — Хан, ти я подхвани под мишниците, а аз ще я хвана за краката.
Спенсър пристъпи напред.
— Аз ще я прихвана през кръста.
Ариа неохотно надникна в колата и грабна някакъв чадър от задната седалка.
— Сигурно не трябва да се мокри.
Хана ги погледна с признателност.
— Благодаря ви.
Хана, Спенсър и Емили повдигнаха заедно момичето от пасажерската седалка и бавно я пренесоха покрай задницата на колата към мястото на шофьора. Ариа държеше чадъра над тялото, за да не го намокри дъждът. Бушуващата буря не им позволяваше да видят почти нищо и трябваше да мигат почти непрекъснато, за да пречат на дъжда да влиза в очите им.
В този миг, тъкмо когато се озоваха зад колата, се случи най-лошото: кракът на Спенсър се подхлъзна в калта и тя изпусна момичето. Мадисън полетя напред и главата й се удари в бронята. Чу се силно изпращяване — може би се беше счупил някой клон, а може и да беше кост. Емили се опита да поеме тежестта на Мадисън, но също се подхлъзна и разтърси още по-силно безчувственото крехко тяло на момичето.
— Господи! — изпищя Хана. — Дръжте я!
Ръцете на Ариа трепереха, докато се опитваше да държи неподвижно чадъра.
— Добре ли е тя?
— Н-не знам — изпъшка Емили и погледна Спенсър. — Защо не гледаш къде стъпваш?
— Не съм го направила нарочно! — Спенсър се взря в лицето на Мадисън. В съзнанието й отново отекна онова изпращяване. Не висеше ли главата на момичето под много странен ъгъл?
В далечината се разнесе сирена на линейка. Те се спогледаха ужасено и запристъпваха по-бързо. Ариа отвори рязко шофьорската врата. Ключът все още беше на таблото и левият мигач примигваше. Хана, Спенсър и Емили отместиха еърбега настрани и нагласиха момичето върху кожената седалка пред волана. Тялото се наклони надясно. Очите на Мадисън все още бяха затворени и лицето й изглеждаше спокойно.
Емили тихо изхленчи:
— Може би все пак трябва да останем тук.
— Не! — извика Хана. — Ами ако сме я наранили?
Тогава ще изглеждаме още по-виновни!
Звукът от сирената се приближаваше.
— Побързайте! — Хана грабна чантичката си от задната седалка и силно затръшна вратата на колата. Спенсър затвори пасажерската врата. Четирите бързо се изкатериха нагоре и изтичаха до колата на Ариа, тъкмо когато линейката се появи на хълма. Емили стигна до субаруто последна.
— Тръгвай! — изкрещя Хана.
Ариа завъртя ключа и двигателят забоботи. Тя направи бърз завой, даде газ и бързо се отдалечи.
— О, Господи! О, Господи! — проплака Емили.
— Не спирай да караш — изръмжа Спенсър, поглеждайки през задното стъкло към примигващия буркан на линейката. Двама парамедици изскочиха навън и внимателно се спуснаха надолу. — Не трябва да ни видят!
Хана се обърна настрани и погледна през прозореца. В гърдите й се бореха различни емоции. Облекчение, определено — Мадисън щеше да получи помощ. Но гърлото й бе стегнато от страх. Дали преместването на Мадисън не бе влошило състоянието й? Какво се беше случило току-що?
От устата й се отрони стон. Тя отпусна глава върху дланите си и почувства горещите сълзи.
Емили също се разплака. Последва я Ариа.
— Мацки, престанете! — сопна им се Спенсър, макар по нейните бузи също да се стичаха сълзи. — Медиците ще се погрижат за нея. Сигурно всичко е наред…
— Ами ако не е? — проплака Ариа. — Ами ако сме я парализирали?
— Просто се опитвах да постъпя правилно, като й предложих да я откарам у тях! — изстена Хана.
— Знаем. — Емили я прегърна силно. — Знаем.
Докато субаруто профучаваше по острите завои, всички мислеха върху нещо друго, което искаха да кажат, но не се осмеляваха: поне никой друг не знае за това. Катастрофата беше станала на отдалечена отсечка от пътя. Бяха се измъкнали оттам, преди някой да ги види.
Бяха в безопасност.
Момичетата зачакаха случилото се да се появи в новините; представяха си заглавието „Кола излита от остър завой на улица «Рийдс»“. В материала сигурно щеше да се спомене за високата алкохолна проба на момичето и как е била размазана колата. Но какво ли друго щяха да кажат репортерите? Ами ако Мадисън беше парализирана? Ами ако се сетеше, че не е карала тя и дори си спомнеше, че момичетата са я пренесли?