— Имаш ли телефонни номера на таксита? — каза тогава Хана, поглеждайки към Джаксън, бармана.
Джаксън подпря лакти на плота и се подсмихна, сякаш това беше купон на някое студентско братство.
— Да, тя е много скапана, нали?
— Никакви таксита! — извика Мадисън. — Добре съм!
Тя надяна връзката с ключове на пръста си, но връзката се изплъзна и падна върху видео покермашината. Когато Мадисън се наведе, за да я вземе, целият бар видя розовите й бикини.
— О, стига вече — каза Хана и остави на бара двайсетачка, за да покрие сметката на Мадисън. Взе чантичката й от високото столче пред бара и изправи момичето на крака. — Ще те откарам вкъщи, става ли? Къде живееш?
— Мога да карам, Оливия — изхленчи Мадисън, използвайки фалшивото име, което Хана й беше дала. — Псилютно трезвена съм! Тоест авсолютно дрезвена! Тоест…
В този момент лицето й позеленя, тя се преви и повърна върху обувките си. Редовните клиенти заотстъпваха, отвратени. Джейсън сбърчи нос.
— Хайде — каза Хана и започна да тегли Мадисън към вратата, преди да е повърнала отново. Докато гледаше ключовете на Мадисън, чувстваше леко безпокойство — тя също беше пила. Но това беше преди часове и трябваше да й е минало. Щеше да кара няколко мили под разрешената скорост, за да е сигурна, че ченгетата няма да ги спрат…
Група момичета, които се втурнаха към парапета на кораба, изтръгнаха Хана от размислите й.
— Това делфини ли са? — извика някой.
Майк се надигна, за да погледне, но Хана остана на мястото си — още не беше успокоила мислите си. Изглеждаше толкова невероятно Наоми да е открила, че Хана е шофирала онази нощ — не и без Мадисън да се събуди и да си спомни, което беше невъзможно, ако е умряла. Беше ли видяла Наоми катастрофата от новата си къща, през дърветата? Но в това също нямаше логика — ако я беше видяла, със сигурност щеше да види и другата кола, която изскочи и принуди Хана да излети от пътя.
— Ето къде си!
Хана вдигна поглед. Над нея стоеше Наоми, облечена със зелена рокля на „Даян фон Фюрстенберг“ и плетени сандали. В ръката си държеше чаша със сок от грейпфрут, и ухаеше, както винаги, на „Кейт Спейд Туърл“.
— Току-що чух най-яката клюка за Ерин Бум-бум — каза Наоми заговорнически.
Хана примигна, объркана от появата на Наоми.
— И каква е тя?
Наоми се тръсна на мястото на Майк.
— Явно някой я е чул да говори по телефона с майка си. И представи си, тя се правела на абсолютен ангел — разказвала как се моли всяка сутрин, как прекарва много време със съученичките си и избягва купоните и момчетата. Можеш ли да повярваш?
Хана наблюдаваше Наоми внимателно. Очите й искряха и усмивката на лицето й беше приятна. Изглеждаше толкова безобидно — нищо общо със злонамерен убиец. Но това вероятно беше част от нейния план като А. Хана все пак се замисли за стратегията, която Спенсър беше предложила — да спечели доверието на Наоми и да разбере дали тя е А. Можеше да се сприятели наужким с нея. Изведнъж това й се видя осъществимо. Навярно дори можеше да научи дали Наоми наистина знае нещо за произшествието с Мадисън.
Хана леко се усмихна.
— Само ако можехме да качим флиртовете на Ерин на място, където Мама Бум-бум може да ги види.
— Наистина! — изкикоти се Наоми, налапвайки стръвта.
Хана остави долу салфетката си.
— Видях обява, че днес има караоке вечер. Искаш ли да отидем?
Наоми повдигна вежда.
— Само ако пееш в дует с мен. Мразя да правя караоке сама.
— Дадено!
— Тогава да отидем — съгласи се Наоми. — Имам идеална песен за нас.
Хана се изправи точно когато Майк се върна от гледането на делфините. Той я изгледа объркано, а тя се измъкна от ситуацията, като го целуна по бузата.
— Ще се видим по-късно — рече тя безгрижно и плавно се отдалечи. Надяваше се, че той няма да забележи колко силно трепереха ръцете й, когато последва Наоми към асансьорите.
Залата за караоке беше две палуби по-долу, и тътенът от нея се чуваше чак от асансьора. Вътре имаше тясна, сумрачна сцена и малки кръгли маси, пълни с младежи. Хана забеляза симпатично, тъмнокосо момче, което стоеше само край тоалетните. Това беше Греъм — младежът, с когото Ариа си партнираше в Лова на съкровища. Ариа беше показала на Хана негови снимки във възпоменателната страница на Табита Кларк.