— Почти съм приключил — отвърна Рифър. — Обаче съм прецакан. Не мога да си намеря спидото.
— О, стига, моля те — подразни го Спенсър, навивайки кичур медноруса коса на пръста си. — Ти нямаш спидо.
— Този път ме хвана. — Рифър се изкиска. — Но наистина не мога да си намеря банските.
Сърцето на Спенсър подскочи при мисълта за Рифър по бански — през тениската му си личеше, че е доста мускулест. Училището му също щеше да участва в пътуването, заедно с още няколко частни училища от района.
Тя се беше запознала с него на организираната от Принстън вечеря в чест на всички новоприети студенти, която се бе провела няколко седмици по-рано, и макар първоначално да не си беше паднала по наркоманското му, хипарско излъчване, накрая се оказа, че той е най-хубавото нещо, което й се беше случило през онзи кошмарен уикенд.
Откакто се беше върнала в Роузууд, двамата непрекъснато се чуваха и си разменяха есемеси. По време на маратона на, „Доктор Кой“ по Би Би Си Америка, двамата се обаждаха един на друг, докато течаха рекламите, за да обсъждат чудатите извънземни приключения на доктора. Спенсър го научи да слуша „Мъмфърд енд сънс“, а Рифър я запозна с творчеството на „Грейтфул Дет“, „Фиш“ и други групи, и преди да се усети, тя здраво си беше паднала по него. Той беше забавен, умен и дори нещо повече — като че ли нищо не можеше да го разтърси. Рифър бе човешкият еквивалент на масажа с вулканични камъни — точното момче, от което Спенсър се нуждаеше в момента.
Тя се надяваше, че по време на пътуването между тях ще се случи нещо. Горната палуба на круизния кораб изглеждаше като идеалното място за първа целувка, докато лъчите на тропическия залез ги огряват като огромна клада. А може би щяха да се целунат по време на гмурканията — и двамата се бяха записали на курс за водолази. Може би щяха да плуват покрай неоново розови корали и изведнъж ръцете им щяха да се докоснат под водата, те щяха да изплуват на повърхността, да свалят маските си и тогава…
Рифър се изкашля от другата страна и Спенсър се изчерви, сякаш бе изказала мислите си на глас. Всъщност дори не беше убедена, че Рифър си мисли за нея — вярно, че в Принстън флиртуваше, но според нея той се държеше така с всички момичета.
Внезапно на екрана на телевизора примигна банер, който привлече погледа й. „Смърт в Ямайка: започва разследването на мъртвото момиче“. Появи се снимка на позната блондинка. Под нея имаше надпис: Табита Кларк.
— Ъъъ, Рифър? — рече рязко Спенсър. — Трябва да вървя.
Тя прекъсна разговора и се втренчи в телевизора. Там вече се беше появил сивокос мъж с мрачно изражение на лицето. Надписът под изображението гласеше: Майкъл Полсън, ФБР.
— Започваме да сглобяваме парчетата от причината, която може да е довела до смъртта на госпожица Кларк — каза той на групичката репортери. — Очевидно тя е пътувала сама до Ямайка, но ние се опитваме да разберем къде и с кого е била през онзи ден.
Новините продължиха с убийство във Фиштаун. Внезапно пъстроцветните, веселяшки дрехи, прибрани чинно в куфара, й се сториха перверзни и абсурдни. Усмихнатото слънчице на тубата със слънцезащитен крем като че ли се хилеше злобно. Не можеше просто да замине на пътуване в тропиците, сякаш всичко беше наред. Нищо не беше наред. Тя беше хладнокръвна убийца и полицаите бързо стесняваха кръга около нея.
Откакто Спенсър и приятелките й бяха открили, че са убили Табита Кларк — а не истинската Алисън Дилорентис, както си мислеха — тя не можеше да си поеме спокойно дъх. Първо ченгетата решиха, че Табита се е удавила случайно, но сега вече знаеха, че е била убита. И не само те смятаха така.
Новият А. също го знаеше.
Спенсър нямаше представа кой може да е Новият А., коварният преследвач, който знаеше всичко за тях. Първоначално тя и приятелките й смятаха, че това е Истинската Али — може би беше оцеляла след падането от покривната тераса и беше решила да приключи с тях веднъж завинаги. Но след това властите идентифицираха останките на Табита и момичетата осъзнаха колко невероятно звучеше мисълта, че Али е оцеляла в пожара. Костите й може и да не бяха открити, но тя беше вътре, когато къщата се взриви. В никакъв случай не би могла да се измъкне, макар Емили да продължаваше да поддържа тази теория.
След това момичетата решиха, че А. може да е Келси Пиърс, която бе натопена за притежаване на наркотици от Спенсър предишното лято. Това беше напълно възможно — Спенсър не само й беше съсипала живота, но се оказа, че Келси е била в Ямайка по същото време, когато и четирите момичета са били там.