— Цяла сутрин следим развитието на ситуацията, след като осемнайсетгодишната нюйоркчанка, известна с псевдонима Модния крадец избяга от килията си във Филаделфия преди три дни.
Последва видеоклип с няколко адвокати, които влизат в съдебната сграда.
— Прочута с кражбите на частни самолети, скъпи яхти, мотоциклети и коли за екстравагантни разходки, Катрин Делонг бе задържана в килия до началото на процеса й, който щеше да започне по-късно тази седмица — разнесе се гласът на диктора. — Но рано в неделя сутринта охраната откри липсата й. Властите подозират, че тя се опитва да напусне страната. Делонг е много опасна и ако някой разполага с информация за местонахождението й…
На екрана се появи снимка в близък план на Модния крадец. Емили я погледна с присвити очи и изведнъж се сепна. Това не беше ли… Джордан?!
— Емили?
Емили погледна нагоре. Зад нея стояха Спенсър и Ариа, понесли тръстиковите поли, които бяха направили преди няколко дни. Обърканите им погледи се местеха от телевизора към вцепененото лице на Емили.
— Аз… — Емили млъкна, не знаейки какво да каже.
Погледът й отново се насочи към телевизора. Сега по новините показваха картина как Джордан излиза от сградата на съда, облечена в оранжев гащеризон. Последва снимка на Джордан с тенис поличка и гуменки, привързала косата си с познатата лента за глава. Последва нов клип на Джордан в съда. Някакъв адвокат шепнеше нещо в ухото й. На китките й имаше лъскави белезници, а на глезените — окови.
Емили се почувства така, сякаш таванът се стовари върху нея. Внезапно в гърдите й се разгоря безумен гняв. С треперещи ръце тя грабна телефона си и написа есемес на Джордан.
„Знам коя си, лъжкиньо. Повече не искам да те виждам. Махай се от стаята ми веднага“.
Когато натисна бутона за изпращане, тя тихо изплака.
— Емили? — Ариа изглеждаше разтревожена. — Какво става?
— Познаваш ли това момиче? — попита Спенсър, сочейки телевизора.
Емили усещаше устата си като натъпкана с фъстъчено масло.
— Това е новата ми… тя е… познавам я.
— О, Боже — прошепна Ариа. — Това ли новата ти приятелка? Тя на кораба ли е?
Емили кимна едва-едва, страхувайки се да не издаде нещо повече.
Пиук.
Тя наведе насълзените си очи към телефона, приготвяйки се за онова, което й е отговорила Джордан. Но когато погледна екрана, там пишеше: „Имате нов есемес от непознат номер“.
Гърдите й пламнаха. Тя се огледа. Залата беше пълна с ученици — бяха насядали по диваните, край масите, играеха пинбол на машината в ъгъла. Стори й се, че видя проблясък от руса коса, която изчезна зад ъгъла. Емили се надигна и надникна в коридора, но фигурата беше изчезнала.
Тя погледна съобщението.
Суперско! Може пък двечките с госпожица Модния крадец да се паднете в една и съща килия в затвора!
17.
Всяко приятелство си има своите върхове и спадове
— Калифорнийски момичета, да-да-да-да-да-да! — си пееха Наоми и Хана, докато вървяха по калдъръмените улици на Стария Сан Хуан по-късно същата вечер. Отиваха в един клуб, където следобед бяха поканили Наоми, и решиха пътьом да направят една бърза репетиция за шоуто за млади таланти. Преминаващите край тях хора им хвърляха странни погледи.
— Хей, трябва да проверим дали няма да открием синя и лилава перука — предложи Наоми, прескачайки една канализационна решетка. — Може би някъде има и магазин за костюми. Или да вземем назаем перуки от някого в „Цирк дьо Солей“? — Тя се изкиска.
— Няма ли да е по-смешно, ако намерим някое момче да играе Снуп Дог? — предложи Хана, мислейки си за клипа.
— О, Боже, това ще е класика! — изписка Наоми. После въздъхна. — Проклятие. Момчето, по което си падам, щеше да е страхотен Снуп — той си пада по тревата. Но сега той е със Спенсър и като че ли не иска да има нищо общо с мен.
— Ще намерим някой друг — каза бързо Хана, докато минаваха покрай един затворен бутик с облечени в бански костюми манекени на витрината. Тя не искаше да се меси в любовния триъгълник между Наоми и Спенсър, особено ако Наоми беше А. В което тя все още не беше напълно убедена.
Наоми безгрижно прибра кичур коса зад ухото си.
— А може и да намеря начин да си го върна.