Преди Хана да успее да попита какво означава това, те завиха зад ъгъла на улицата и се озоваха пред клуба. Пулсиращ бас и гръмогласен смях изпълваха въздуха. Пред двукрилата врата без опознавателни знаци се извиваше опашка от добре облечени хора. Когато Хана и Наоми размахаха своите ВИП покани, биячът повдигна кадифеното въже, за да ги пропусне вътре.
— Благодаря! — пропя Наоми, сякаш познаваше мъжа от години. Хана се вмъкна подире й, усещайки завистливите погледи на всички. Тя погледна към отраженията им в дългата поредица огледала, монтирани по стените в коридора. Двете бяха обмисляли заедно тоалетите си, носеха рокли в допълващи се цветове, сандали с високи токове и подобни бижута. Седяха една до друга, докато се гримираха, и обсъждаха хората на кораба, докато си слагаха фон дьо тен и спирала за мигли.
Тунелът стигаше до голяма, квадратна, тъмна зала с дълъг барплот от неръждаема стомана в единия край и пейки в дъното. Диджеят пускаше плочи в кабинката си в ъгъла, а останалата част от помещението представляваше един огромен дансинг. Той бе пълен с гънещи се тела, всяко момче беше по-готино от предишното. Залата миришеше на алкохол, цигари и гардении, които украсяваха всяка маса. Докато ритъмът на салсата отекваше в ушите на Хана, тя започна несъзнателно да поклаща бедра.
Хана докосна Наоми по рамото.
— Това е страхотно! — извика тя през силната музика.
— Нали? — Наоми се ухили, отиде до бара и запърха с мигли на бармана, който веднага се приближи до нея.
Тя поръча два неоново-оранжеви коктейла и подаде единия на Хана. Хана отпи една малка глътка — не искаше да пие твърде много и да не може да се контролира. Хората танцуваха на всяко свободно място, включително върху пейките. Наоколо обикаляше един фотограф, окачил голям цифров фотоапарат на шията си. Той се спираше от време на време и снимаше танцьорите. Миг по-късно спря пред тях.
— Мога ли да ви снимам? — попита той.
— Зависи. — Наоми сложи ръце на хълбоците си. — За какво?
— Секцията за стил в списание „Ола“.
Хана погледна развълнувано Наоми — винаги бе мечтала да се появи в секцията за стил. Тя остави питието си на близката маса и прегърна Наоми през раменете. Фотографът снимаше ли, снимаше. Първо Хана му хвърли зноен моделски поглед, после отметна глава назад. Но тя внимаваше да не се изхвърля много — споменът за преживяното с гадния Патрик беше все още твърде пресен.
— Прекрасно — каза фотографът, когато приключи. След това погледна към тълпата. — Мисля, че вече си имате почитатели.
Което беше истина. Десетки момчета от дансинга ги стрелкаха с погледи, включително един тъмнокос колежанин, облечен с широка тениска и торбести дънки. Когато срещна погледите им, той вдигна чашата си за поздрав от другия край на залата и ги повика с пръст. Хана и Наоми се смушкаха и се изкискаха.
— Сладък е, и е наясно с това — извика Хана в ухото на Наоми.
— Определено. Хайде, да танцуваме — каза Наоми, хвана Хана за ръката и я придърпа към дансинга. Въртеше се някаква латиноамериканска бърза песен и те започнаха да гънат тела в ритъма й, заемайки сексапилни пози всеки път, когато фотографът на „Ола“ минаваше край тях. Когато диджеят пусна следващата песен, Наоми побутна Хана по ръката.
— Кое е най-готиното момче тук според теб?
Хана намали темпото и огледа възможностите.
— Изборът е между онзи тип Енрике Иглесиас и Джеймс Бонд в ъгъла.
Наоми присви очи и огледа Джеймс Бонд, който носеше впит костюм, скъпо изглеждащи обувки и очила Рей Бан.
— Хана! — изписка тя. — Та той изглежда на четирийсет!
— Не е вярно! — отвърна Хана, оглеждайки загорялото му тяло и гъстите вежди. — Изглежда по-възрастен само защото е изтънчен.
— Определено е не повече от шест или седем — реши Наоми, отпивайки от коктейла си. — Виж онзи, вече, е десятка. — Тя посочи със сламката си един рус младеж до бара. Той изглеждаше като слязъл от корицата на списание за сърфисти.
— Шегуваш ли се? — Хана сбърчи нос. — Най-много осмица е.
— Ами ей този там? — Наоми погледна към младежа, който седеше на близката маса. Той имаше бръсната глава и секси скули.
— Петичка — обяви гръмогласно Хана, чувствайки се все по-уверена. — Мразя бръснатите глави.
— А другия? — Някакъв тип с рачешки червени нос и ръце.
— Бляк! Едно! — извика Хана.
Те го обърнаха на игра — тръгнаха да обикалят из залата, да си избират момчета и да ги оценяват като някакви полудели феи-кръстници.