— Това е… добре — рече Хана, опитвайки се да говори спокойно.
— Да. — Наоми вдигна глава към нея и й се усмихна толкова искрено, че сърцето на Хана се разтопи. — Така е.
Двете поседяха мълчаливо още известно време, слушайки туптящия бас от клуба. Внезапно на Хана й се прииска да се пресегне и да прегърне силно Наоми. Всичко, което я беше тревожило, всичко, от което се бе страхувала, внезапно се беше изпарило. Подозренията им към Наоми бяха неоснователни. Наоми не беше ядосана заради това, че Мадисън е катастрофирала — тя чувстваше облекчение, защото това бе променило живота й към добро. Който й да беше А., той беше научил за Мадисън по друг начин.
Усещането бе невероятно освобождаващо. Сега вече можеше да бъде приятелка с Наоми, без да се притеснява. Можеше да смята, че всичко, което казва Наоми, е истина.
Хана се изправи и й предложи ръката си.
— Готова ли си да се върнем вътре и да възнаградим още някой с „Не и то“?
Наоми я погледна и се ухили.
— Определено.
Те влязоха наперено в залата, сякаш заведението беше тяхно. Докато стискаше ръката на Наоми, Хана си мислеше, че и преди са бъркали за А. И този път грешаха. А. сигурно искаше тя да подозира Наоми — и така да изгуби потенциална приятелка. Но Хана нямаше да позволи това да се случи. Не и този път.
— Шшшт! — Наоми се намръщи, когато двете залитаха тромаво по коридора към стаята им. Бяха минали няколко часа и те се бяха качили на кораба преди началото на вечерния час, като се бяха престорили успешно на трезви, за да заблудят пазачите. — Едва не откърти пожарогасителя!
— Изпречи ми се на пътя — обяви капризно Хана и избухна в смях.
Докато Наоми пъхаше картата, за да отключи вратата на стаята им, тя увисна на гърба й. Вратата се отвори и двете момичета залитнаха навътре. Хана се облегна на вратата на банята, за да не падне.
— Тук мирише толкова хубаво — извика тя, вдъхвайки свежия аромат на бебешка пудра и парфюма „Туърл“ на Кейт Спейд.
— Имаш ли нещо против първа да взема душ? — попита Наоми, сложила ръка на бравата.
— Действай — отвърна Хана и се просна на леглото.
Наоми затвори вратата и водата зашумя. Хана отърка краката си в меките, копринени чаршафи, чувствайки се доволна и изтощена.
Пинг.
Тя отвори очи. Телефонът й, който лежеше на нощното шкафче, не мигаше. Погледът й попадна върху отворения лаптоп на леглото на Наоми. В ъгъла на екрана се беше появило съобщение: Имате нов имейл от Мадисън Стрикланд.
Хана отмести поглед. На кого му пукаше, че Наоми е получила имейл от Мадисън? Братовчедките могат непрекъснато да се чуват.
Но нямаше да я заболи, ако хвърли едно око, нали?
Хана наостри уши към банята. Водата продължаваше да тече. Тя бавно свали краката си от леглото и отиде на пръсти до лаптопа. Когато седна на леглото на Наоми, пружините изскърцаха. В дясната страна на екрана имаше две папки с надписи Училищни документи и Кандидатстване в Принстън. Хана ги прегледа и излезе. След това раздвижи курсора над иконката на гугъл мейл. Пое си дълбоко дъх и кликна два пъти върху нея. Програмата се отвори директно в пощата на Наоми. Появи се новото писмо от Мадисън. То беше част от цяла поредица, озаглавена Онази нощ. Хана си пое дълбоко дъх. Първият имейл в поредицата беше от началото на юли предишната година.
Хана се върна в началото на поредицата, с дата първи юли.
— Все още ли се опитваш да разбереш името на шофьора? — беше написала Наоми на братовчедка си.
— Да — беше отвърнала Мадисън още същия ден. — Мисля, че имам напредък.
След това, на трети юли, Мадисън бе написала ново писмо:
— Трябва да поговорим лично. Мисля, че знам кой ми причини това.
Наоми беше отговорила на пети юли:
— Те потъват. Ще се погрижа да си получат заслуженото.
След продължителен период без никаква размяна на писма, днес Мадисън беше написала:
— Гордея се, че правиш това за мен.
Хана излезе от пощата на Наоми и вдигна глава, зървайки абсолютно трезвото си отражение в огледалото, което висеше над бюрото. Те. Мадисън не само бе разбрала, че Хана е шофирала, но и че Ариа, Спенсър и Емили са й помогнали да избяга. Щом е споделила това с Наоми в началото на юли, Наоми е разполагала с достатъчно време, за да проследи момичетата и да изкопае тайните им. Ами „Гордея се, че правиш това за мен“? Какво имаше предвид Мадисън?