— Може би трябва да те науча на основните правила — каза Ноъл. — Знаеш ли как да правиш плаването на мъртвеца?
Ариа потрепна.
— Ами, не.
Ноъл я поведе отново към плиткия край.
— Това ще ти помогне, ако някога го закъсаш в морето.
Ариа го погледна стреснато.
— Благодаря, но нямам намерение да ми се случват такива неща.
— Никой няма. — Ноъл постави ръце на кръста си. — Легни по лице във водата. Аз ще те държа.
Ариа направи каквото й беше казано. Тя почувства ръцете на Ноъл под кръста си.
— Изпъни ръце! — каза той. — Сега се отпусни напълно!
Струваше й се странно, че не се налага да пляска усилено с ръце, за да се задържи на повърхността — не спираше да си мисли, че ще потъне. Но след миг свикна и отвори очи под водата. Дъното на басейна бе покрито с ромбовидни плочки. Едва успяваше да различи замъглените крака на Ноъл.
Тя извърна глава настрани, за да си поеме дъх, след което отново я потопи. Крайниците й се струваха тежки, но не потъваха. Това беше Зен, сякаш наистина беше мъртва.
В съзнанието й проблесна картина на тялото на Табита, което се носи по вълните. Разнесе се глас: Ти го направи. Ще си получиш наказанието. В този миг Ариа изгуби концентрация. Вдъхна и устата й се напълни с вода; тя изскочи на повърхността, плюейки, и се втренчи в Ноъл, сякаш той бе надникнал в мислите й.
— Какво стана? — извика той безгрижно. — Страхотно се справяше!
Ариа избърса водата от очите си.
— Уплаших се — промърмори тя. И това не беше лъжа.
През следващия един час Ариа се научи как да плува жабешката. Беше й трудно да загребва с ръце, но се справи прилично с гребането по гръб. Когато слънцето отново се показа и край басейна се появиха няколко младежи, тя се чувстваше изтощена, но доволна от успеха. Двамата с Ноъл се оттеглиха в горещото джакузи и си поделиха кана с лимонада.
— Наистина си доста добър учител — каза му тя и го целуна по бузата. — Освен това е и романтично. Двамата, почти голи, ти ме прегръщаш…
— Искаш ли да го правим редовно? — Ноъл отпи от чашата си. — Ако се научиш да плуваш, двамата можем да ходим заедно на сърф. Ще ти хареса. Пристрастяващо е.
— Мисля, че все още не съм готова да сърфирам — каза Ариа, затвори очи и позволи на струйките вода да масажират краката й. — Но да. Можем да продължим с уроците.
— Какво ще кажеш за по-късно? Мога да си взема почивен ден от сърфинга.
Ариа отвори очи. Ноъл я гледаше толкова нежно, че тя се намрази заради това, че трябваше да го разочарова.
— Не мога — отвърна със съжаление. — Трябва да се срещна с Греъм.
— О. — Ноъл изглеждаше разочарован. — Добре.
— Съжалявам. — Ариа наистина се чувстваше зле — Ноъл беше толкова разстроен. — Ние сме просто приятели.
— Знам, знам. Но той те харесва. Едно момче веднага може да го разбере.
— Не, не е така — отвърна бързо Ариа. — Той е ей толкова близо до среща с Тори. Снощи се засякоха на вечеря и тя го покани да седне на масата й, но това всъщност не се брои за среща, защото не беше планирано.
Ноъл се изкиска.
— На теб май наистина ти харесва да си играеш на Купидон, нали?
— Определено — отвърна Ариа. — Кара ме да се чувствам добре.
Някой пусна радиото и от него гръмна песен на Шакира. Сервитьорите започнаха да зареждат бюфета и пред него се наредиха още ученици. Ноъл повдигна медальона, който висеше на шията на Ариа.
— Радвам се, че още го носиш.
— Това е най-хубавото нещо, което някой ми е подарявал — промърмори Ариа.
Ноъл пусна огърлицата на гърдите й и тя отново я погледна. В нея имаше нещо ужасно познато, което не можеше да определи.
Нещо до кърпата й привлече вниманието й. Екранът на телефона й беше светнал. Тя се измъкна от джакузито и го погледна. „Имате ново съобщение“.
Ариа се обърна с гръб, за да не може Ноъл да го види. След като го прочете, тя го изтри и за щастие този път съобщението изчезна. Но тя дълго време не можа да го забрави.