20.
Съпротивата е трудно нещо
Час по-късно Емили стоеше заедно с Ариа и Спенсър в един уединен ъгъл близо до казиното. Всички бяха облекли тръстиковите си поли и слушаха през портативните айпод колонки първоначалните ритми на хавайската песен, която бяха избрали за своя номер. Миг по-късно Емили започна да брои:
— Пет, шест, седем, осем…
Те грациозно размахаха ръце и започнаха да въртят ханшовете си. След около трийсетина секунди Ариа спря и ги погледна.
— В тази част ръцете ни започват да се размахват в различни посоки — каза тя. — Трябва да замахнем първо надясно, после наляво.
— Правя каквото мога, като се има предвид фактът, че глезенът адски ме боли. — Спенсър повдигна левия си крак, който бе увит с бинт. Беше им казала, че се е подхлъзнала на бебешко олио.
— Освен това смятахме да добавим онова патешко движение — каза Ариа, натискайки паузата на айпода. — Някой помни ли как точно се прави? Али определено най-много я биваше.
— Писна ми от Али — промърмори ядосано Емили под носа си.
Спенсър и Ариа рязко врътнаха глави към нея.
— Какво беше това, Ем? — попита Ариа.
— Нищо — отвърна намусено Емили, приглаждайки тръстиковата си пола. Една от сламките я убоде по бедрото и тя потрепна. — Някой друг не мисли ли, че тези поли са голяма гадост? — сопна им се тя.
Спенсър се облегна на парапета с разтревожено изражение.
— Добре ли си?
Емили въздъхна.
— Просто вече не съм в настроение за това. Какъв е смисълът? — Тя бързо нахлузи чехлите си, без да поглежда към приятелките си. — А. ни измъчва. Полицията ни търси. Не смятате ли, че е абсурдно да се занимаваме с някакво си шоу за таланти? Как ще караме веспата в затвора?
— Добро отклонение — каза тихо Спенсър.
— Да не се е случило нещо, Ем? — настоя Ариа. — Нещо с А.? Нещо с момичето, което вчера видя по телевизията? Тя наистина ли е на кораба?
Емили извърна поглед и прехапа устната си. Съжаляваше, че приятелките й бяха станали свидетелки на нервния й срив когато видя репортажа за Модния крадец по CNN. Не искаше да ги въвлича в скандал.
— Вчера слезе от кораба — излъга тя, макар че, доколкото й беше известно, това не беше така. Когато предишния ден Емили се върна в стаята й, там нямаше и следа от Джордан, и оттогава не я беше чувала. — Съгласни ли сте повече да не говорим за това?
Настъпи продължителна, неловка пауза.
— Добре — рече загрижено Спенсър.
— Хубаво — отвърна Емили, колкото да каже нещо. Но когато затвори очи, всичко, за което можеше да мисли, беше онази емисия. Модния крадец. Джордан, отвеждана в затвора с оранжев гащеризон.
Гугъл й беше предоставил стотици линкове, разкриващи ужасяващите подробности. Джордан — или Катрин Делонг, или както там й беше името — не произхождаше от бедно семейство, както беше казала на Емили, а от рода на богаташи от Ню Йорк. Имаше нейни снимки на различни светски събития и партита на дебютантки в Хемптънс. Тя крадеше яхти, коли, самолети — практически всичко, което можеше да докопа — вече две години, обикаляйки целия свят в опити да извършва все по-големи и дръзки обири. Най-накрая успели да я арестуват и хвърлят в затвора край Филаделфия преди няколко месеца, когато я хванали да кара ферарито на юридическия партньор на баща й. Сега я преследваше ФБР.
Статиите я описваха като самоуверена жена, способна да убеди хората във всичко, само за да постигне своето. Други репортери я определяха като „социопат“, „момичето Худини“ и „мерзавка без уважение към частната собственост“. Очевидно Джордан не крадеше превозните средства, защото имаше нужда от тях, а просто заради тръпката.
Това бе смазващо. С Джордан Емили се беше почувствала като преродена. За няколко блажени часа в света й отново се беше появило нещо хубаво. Как можа да попадне на поредния лъжец? Дали Джордан изобщо я харесваше, или просто беше използвала добротата и щедростта на Емили, за да се покрие? Ами ако Емили бе загазила здраво заради това, че си беше имала работа с нея? А. също знаеше за това — ами ако се раздрънка?
Тя въздъхна и грабна чантата си от перваза, където я беше оставила.
— Връщам се за малко в стаята си. Но утре ще бъда готова за представлението, обещавам.
Тя отиде до асансьора, поглеждайки само веднъж назад през рамо. Ариа и Спенсър си шушукаха нещо, сигурно се чудеха дали да я последват. Радваше се, че не го направиха.