Выбрать главу

Но това също се оказа невярно. Следващият А. според тях беше Гейл Ригс, жената, на която Емили бе обещала — а след това отказала — нероденото си дете, и която се оказа мащеха на Табита. Но тази теория се провали, когато намериха Гейл мъртва на алеята пред дома й. На всичкото отгоре те бяха повече от сигурни, че Новият А. я е убил.

Което беше озадачаващо — и ужасяващо. Дали Гейл е знаела нещо, което не трябва? Или пък А. е възнамерявал всъщност да убие Спенсър и останалите? А той знаеше всичко. Не само им изпращаше снимки, на които момичетата разговаряха с Табита по време на вечерята в нощта, когато я бяха убили, но сред тях имаше и една, на която се виждаше потрошеното й тяло на плажа. Сякаш А. се беше настанил в очакване на брега, стиснал фотоапарат в ръка, предчувствайки падането, преди още да се беше случило. Освен това те бяха узнали още един странен факт: Табита е била пациентка в психиатричната клиника „Убежището в Адисън-Стивънс“ по същото време, когато там е била и Али. Приятелки ли бяха двете? Затова ли в Ямайка Табита приличаше толкова много на Али?

Телефонът на Спенсър отново изпиука и тя подскочи. На екрана се виждаше името на Ариа Монтгомъри.

— Гледаш ли новините? — попита Спенсър.

— Да. — В гласа на Ариа се долавяше паника. — Емили и Хана също са на линия.

— Какво ще правим, момичета? — попита Хана Мерин с треперещ глас. — Трябва ли да признаем на ченгетата, че сме били в курорта, или по-добре да си мълчим? Но тогава ако някой друг им каже, че сме били там, ще изглеждаме виновни, нали?

— Успокой се. — Спенсър отново погледна към телевизора. Сега на екрана се виждаше бащата на Табита, който беше и съпруг на Гейл. Той изглеждаше изтощен — което бе напълно нормално. В рамките на една година бяха убити дъщеря му и съпругата му.

— Може би трябва просто да се предадем — предложи Ариа.

— Полудя ли? — прошепна Емили Фийлдс.

— Добре де, може би трябва аз да се предам — отстъпи Ариа. — Нали аз я блъснах. Вината е моя.

— Това са глупости — отвърна бързо Спенсър, снижавайки глас. — Всички го направихме, не само ти. И никой няма да се предава, ясно ли е?

Погледът й бе привлечен от някакво движение, но когато се приближи до прозореца, не забеляза нищо подозрително. Годеникът на майка й, господин Пенитисъл, беше паркирал огромния си джип на алеята пред къщата. Новата жена, която се беше нанесла в дома на семейство Кавана от другата страна на улицата, беше коленичила в цветната леха и плевеше. Когато погледна наляво, Спенсър успя да различи прозореца на някогашната спалня на Алисън Дилорентис. Когато Али живееше там, розовите завеси винаги бяха дръпнати настрани, но новата обитателка на стаята, Мая Сен Жермен, винаги държеше дървените щори спуснати.

Спенсър седна на леглото си.

— Може би няма значение, че полицаите са разбрали, че Табита е била убита. Няма начин да открият, че сме били ние.

— Освен ако А. не проговори — рече предупредително Емили. — И кой знае на какво е способен — А. няма да се поколебае да ни обвини в убийството на Табита. Може да ни натопи и за убийството на Гейл. Нали бяхме там.

— Някой получавал ли е нещо от А? — попита Ариа. — Странно, че след погребението на Гейл нещо се умълча. — От погребението беше минала почти седмица.

— Аз не съм — отвърна Спенсър.

— Аз също — пропя Емили.

— Той сигурно планира следващото си нападение. — Хана звучеше притеснено.

— Трябва да го спрем — каза Спенсър.

Хана изсумтя.

— И как ще го направим?

Спенсър протегна ръка и нервно зачовърка златната закопчалка на куфара. Нямаше представа как да отговори. Който и да беше Новият А., той беше ненормален. Как се предугаждат ходовете на един луд човек?

— А. уби Гейл — рече тя след миг. — Ако разберем кой е А., можем да отидем в полицията.

— Да, и тогава А. се появява и ни разкрива на полицаите — отбеляза Хана.

— Може пък да не повярват на един убиец — отвърна Спенсър.

— Да, но А. има снимки, за да го докаже — изсъска Ариа.

— Но това не са точно наши снимки — рече Спенсър. — А и ако разберем кой е А., току-виж сме ги намерили и ще можем да ги изтрием.

Ариа изпъшка.

— Всичко това би звучало чудесно, ако сме примерно Джеймс Бонд. Но точно сега дори нямаме представа кой е А.