После тя замижа силно, идвайки на себе си. Това не беше карма — беше А.! И А. нямаше да спре, докато не постигнеше каквото иска!
Спенсър веднага осъзна какво трябва да направи. Тя погледна към Рифър, отново с буца в гърлото си.
— Трябва да скъсаме — каза тя.
Ченето на Рифър увисна.
— Какво?
— Съжалявам — изрече тя монотонно. Знаеше, че ще се пречупи, ако погледне Рифър в очите, затова се беше втренчила в ръцете си. — Това просто не е редно.
— Наистина мислиш, че тя те тормози, нали?
— Да.
— Защо не ме оставиш да говоря с нея?
Спенсър извърна поглед.
— Не можеш ли просто да направиш каквото те моля?
Рифър отстъпи назад, сякаш тя го беше блъснала. За миг в очите му проблеснаха сълзи, но после скулите му се вкамениха, той си пое дъх и се извърна.
— Хубаво — изрече той примирено.
— Съжалявам — каза Спенсър тихо. Но той вече беше хлопнал вратата.
23.
Погрешна представа
Същия следобед Ариа и Греъм стояха пред театъра, който се намираше на най-долната палуба на кораба. Боядисаните в небесносиньо стени бяха окичени със снимки на изпълнителите от „Цирк дьо Солей“, които изглеждаха шантаво и налудничаво с изпъкналите си очи, нелепо впити трика и абсурдно дълги крайници. Съседната стена беше посветена на обявите и рекламите за тазвечерния конкурс за млади таланти — той започваше в седем, с тематични партита преди и след него.
Но останалите стени също бяха покрити със странни йероглифи, свързани с „Цирк дьо Солей“. Ариа и Греъм бяха дошли тук заради последното указание от еко търсенето на съкровища, което бяха открили в една купчина с обелки в корабната кухня. То изискваше от тях да разшифроват йероглифите. Но на Ариа те приличаха просто на безсмислени завъртулки.
— Някаква идея? — Ариа отстъпи встрани, за да пропусне една от акробатките, над чиято глава стърчеше самотно щраусово перо. Сутринта, когато двамата с Греъм се бяха явили при Гретчен, тя им каза, че водят в класирането. — Ако разгадаем тази загадка, онези ваучери за Епъл са наши. — Макар в началото тази мисъл да не я изкушаваше особено, тя се разходи наум из магазина на Епъл, размишлявайки дали да си купи бял Айпад с много памет или Макбук Еър.
— Може би точно затова са го направили невъзможно за разгадаване. — Греъм сбърчи чело и започна да оглежда стената. — Това тук ми прилича на облак. — Той посочи към един пухкав образ. — А това прилича на падащо момиче.
Ариа потрепна. Ако наклонеше главата си под определен ъгъл, наистина можеше да види тяло, което пада в пространството. В съзнанието й се появи снимката на Табита и последното съобщение на А. Дали приятелят на Ариа ще я посещава в затвора?
Вратата на театъра се отвори и навън изскочи още една акробатка. Тя ги погледна и се усмихна.
— Искате ли подсказка?
Ариа и Греъм кимнаха нетърпеливо.
Акробатката се приближи до тях.
— Виждате ли онази рисунка там, която прилича на стълба? Това всъщност е буквата А. А рисунката, която прилича на чадър, всъщност е Т.
Ариа отново погледна към стената.
— Значи това е нещо като криптограма?
— Точно така — отвърна акробатката, направи пирует и се отдалечи.
Ариа се вгледа в символите. Двамата с баща й Байрън всяка сутрин решаваха заедно криптограмните пъзели във „Филаделфия Сентинъл“. Пъзелите представляваха разбърканите букви на даден цитат. Номерът беше да разгадаят шифъра, за да успеят да схванат смисъла.
Когато бръкна в чантичката си за молив, пръстите й докоснаха малкия голф пин от игрището за мини голф, което двамата с Греъм бяха посетили предишния ден. Тя се плесна по челото.
— Греъм, колко съм недосетлива! Как мина снощи с Тори? — Предишния следобед Греъм й беше изпратил есемес, в който й съобщаваше, че двамата с Тори са си уговорили среща за вечеря. В отговор тя му беше изпратила списък с теми за разговор, като бе добавила, че той трябва да придържа стола за Тори, когато тя сяда, и никога, ама никога да не поръчва вместо нея. Не можеше да повярва, че е забравила да го попита.
Греъм отметна кичур коса от челото си.
— Добре мина. — После посочи думата, която включваше и приличащия на стълба йероглиф. — Ако това означава А, значи думата завършва на ТА. Както и онази.