— Да. Вярно. — Ариа го записа, после попълни всички А и Т в пъзела. След това се прокашля. — Значи е минало просто добре? А не невероятно?
— А може би това е ТЕ. — Греъм посочи дума, в която имаше много Т. Сякаш изобщо не я чуваше какво говори.
— Да — отвърна тя и си записа. Стомахът й се сви. Нима срещата е била пълен провал? Може би Греъм не беше спрял да говори за Обществото за креативен анахронизъм или за мъртвата си приятелка. Може би Тори си беше тръгнала след аперитива.
Ариа си умираше от желание да попита, но внезапно коридорът й се стори твърде тих и оголен. Двамата продължиха да гледат пъзела още няколко минути, записвайки нови думи. Накрая разполагаха с цялото послание: Защитете моретата. Спасете планетата. Живейте на макс.
— Добре-е-е. — Греъм сви устни. — И какво да правим с това?
— Виждала съм някъде тази фраза — промърмори Ариа и затвори очи. В този миг отговорът изскочи в съзнанието й: банерът в казиното от първия ден. Беше го забелязала, защото й се беше сторило, че е видяла нещо — или някой — да се движи в сенките зад него.
— Хайде — каза тя, хващайки Греъм за ръката.
Казиното беше тъмно и празно, ротативките жужаха атонално. Банерът все още висеше над масите. Ариа мина под него и облегна дланите си на масата. Когато прокара ръка под нея, пръстите й напипаха някакъв картон. Тя се наведе; до мястото, където краката на масата се срещаха с плота, бяха залепени две картички. Ариа дръпна тиксото и ги поднесе към светлината. И на двете пишеше „Поздравления!“.
Ариа отвори едната. Това наистина беше ваучер за онлайн магазина на Епъл на стойност хиляда долара. Тя махна с ръка на Греъм.
— Успяхме!
Греъм вдигна победоносно юмрук. После вдигна Ариа във въздуха и я завъртя. Тя се изкиска, но не го прегърна твърде силно, за да не оставя погрешни впечатления. Когато Греъм се обърна назад, бузите му бяха порозовели.
— Трябва да го отпразнуваме, не мислиш ли? — попита той. — Какво ще кажеш за вечеря в онзи ресторант на най-горната палуба?
— Ами… — Устните на Ариа потрепериха. Искаше й се да му каже, че вместо това е по-добре да направи нещо с Тори. Освен това искаше да види Ноъл. Но Греъм изглеждаше толкова щастлив. А и току-що бяха спечелили.
— Съгласна съм — реши накрая тя, грабвайки единия ваучер от ръката му. — Само първо да се поосвежа.
Час по-късно Ариа се изкачи по спиралната стълба до „При Галилео“, малкия ресторант на главната палуба. По парапетите проблясваха гирлянди от миниатюрни лампички, които продължаваха по засадените в саксии фикуси. По масите бяха насядали посетители, джаз групата свиреше тихо в ъгъла, а по стените бяха накачени плакати, които рекламираха конкурса за млади таланти. Всички обявяваха с големи букви: ПЪРВА НАГРАДА: ВЕСПА!
— Ариа?
Греъм се появи зад нея, облечен в синя риза и нови дънки. Косата му беше грижливо сресана, беше се обръснал и от мястото си тя можеше да усети одеколона му с горски аромат. Когато я видя, лицето му потрепна нервно.
— Изглеждаш много добре.
— О, непрекъснато нося тези вехтории — отвърна Ариа, махвайки с ръка към синята си дълга рокля и еспадрилите.
Греъм отиде до бара и поръча две джинджифилови бири, после я поведе към високата маса до парапета. Щом се настаниха, той я погледна лукаво, измъкна една манерка от задния си джоб и я разклати. Вътре се разплиска течност.
— Какво е това? — прошепна Ариа.
— Нещо, което ще ни помогне да празнуваме — отвърна Греъм, но се поколеба. — Нещо против?
Ариа сигурно имаше доста странно изражение на лицето; тя се изненада, че Греъм пие. Все пак в уебсайта, посветен на Табита, той беше изказал твърдото си отношение към сервирането на алкохол на непълнолетни в „Скалите“.
— Предполагам, че мога да пийна малко — отвърна тя след миг и му позволи да й налее в чашата малко от парливата течност. Когато отпи от нея, тя едва не се задави. — Бляк. — Сигурно беше поне петдесет градуса.
Греъм бързо пресуши чашата си.
— Имах нужда от това.
— Защо? — Ариа бутна чашата си встрани. — Мислех си, че след като вече спечелихме, ще се чувстваш доста по-спокоен. — Тя повдигна вежди. — Да не би да се притесняваш за изпълнението си в конкурса? На мен изпълнението на „Death Cab“ на лютня ми звучи страхотно.