— Не! — изпищя тя и се хвърли напред.
Но закъсня. Тялото на Джордан изчезна зад корпуса на кораба. Секунди по-късно се чу плясък. Всички изтичаха до парапета, за да погледнат. Тюркоазеното море се плискаше в борда на морския съд. По повърхността се носеха огромни купчини водорасли.
Моля те, покажи се, моля те, покажи се, мислеше си Емили, докато се оглеждаше да зърне главата на Джордан. Но тя не се появи.
— Къде отиде? — попита някой зад нея.
— Скокът беше много от високо — обади се някой друг. — Може да не е оцеляла.
Федералните вече тичаха надолу по стълбите към лодката си. Емили се вкопчи здраво в парапета, оглеждайки вълните за Джордан. На повърхността на водата се виждаше грозна кафеникава пяна. Над вълните скачаха риби. Но от Джордан нямаше нито следа.
Поне стотина ученици надничаха над парапета, за да видят дали Джордан ще изплува. Емили искаше да им изкрещи, да ги накара да се махнат оттам. Как можа да се случи това? Кой беше съобщил в полицията? Тя веднага се досети за отговора на този въпрос. Глупаво бе да предполага, че е бил някой друг.
И сякаш прочел мислите й, телефонът й изпиука. Емили го измъкна от чантата си и се вгледа гневно в екрана, изпълнена с омраза към съобщението, което всеки миг щеше да прочете.
Опа! Дали не „прескочих борда“ с това обаждане в полицията, Ем? Съжалявам!
26.
Декомпресия
Същия следобед, въпреки факта, че Спенсър все още имаше дребни парченца дъвка в косата и глезенът адски я болеше, тя седеше в рибарска лодка заедно с останалите участници във водолазния курс. Пътуваха към малка групичка от естествено формирани пещери в необитаемата част на острова. Скалите изглеждаха гладки и хлъзгави, а пустото тюркоазено море се ширеше зад тях. Мястото беше красиво, но зловещо изолирано.
Тим изключи двигателя на лодката.
— Оставих най-интересното гмуркане за накрая. Коралът в това заливче е удивително запазен и в идеално здраве. Да видим дали ще откриете всички скаларии — това е мястото, където те обичат да се навъртат. Готови ли сте?
След като получи утвърдителен отговор от всички, Тим ги накара да проверят внимателно уредите и дихателните си апарати. След това се вторачи в Спенсър.
— Искаш ли ти и Рифър да сте първи?
Рифър. Спенсър хвърли поглед към него. Рифър седеше до Наоми в другия край на лодката и явно избягваше погледа й. Не бяха разменили и дума, откакто Спенсър скъса с него. Тя би могла да пропусне последното гмуркане, но дезертирането щеше да означава, че не е минала курса. И въпреки че бъдещето й в Принстън изглеждаше сигурно, тя не изключваше възможността А. да се опита да я прецака отново.
А. — тоест Наоми. Спенсър изгледа намръщено Наоми, която беше хванала собственически ръката на Рифър. „Щастлива ли си сега? — прииска й се да извика. — Получи това, което искаше, както става винаги“.
Вместо това тя едва-едва се усмихна.
— Може ли Кирстен да ми е партньор?
Тим погледна към Кирстен, която седеше до своята партньорка, момиче на име Джесика.
— Няма проблем — каза Джесика.
Кирстен се изправи и взе плавниците си.
— Единственото, за което ви моля, е никой да не се отдалечава от групата, става ли? — рече Тим, докато правеше път на момичетата, за да се спуснат във водата. — Тези течения могат да бъдат много опасни. Не искам някой да бъде отнесен.
Някъде отзад се вдигна ръка.
— Но аз съм чувал, че има даже още по-удивителни корали няколко пещери по-нататък — каза късо подстригано момче с пиърсинг на веждата. — Може ли да ги погледнем заедно?
— Категорично не. — Тим сбърчи вежди. — Коралите в тези пещери са наистина остри — някой може да се нарани. Освен това там е доста дълбоко — не е безопасно за начинаещи водолази. Придържайте се към места, където мога да ви виждам през цялото време, ясно ли е?
Спенсър въздъхна. Това означаваше, че трябваше да остане в полезрението и на Рифър и Наоми.
Тя сграбчи водолазната си маска от касетката и нахлузи ремъка през главата си. После двете с Кирстен седнаха отстрани на лодката, броиха до три и се спуснаха заднешком във водата.
Спенсър усети хладката вода върху кожата си и потъна надолу, надолу, надолу. Отвори очи, поемайки си дъх, и се огледа. Тропическите риби се стрелкаха напред-назад. Пръстовидни водорасли се носеха в елегантен танц. Спенсър забеляза Кирстен на няколко метра и й помаха. Кирстен посочи към резервоара на Спенсър и повдигна вежди — като партньорки се очакваше всяка от тях да наглежда екипировката на другата. Но Спенсър само поклати глава — бяха във водата от броени секунди. Все още нямаше нужда да се проверяват показанията на уредите. Това, от което тя се нуждаеше, беше известно време, през което да остане абсолютно сама. Така че се обърна към заливчето, за което момчето в лодката беше говорило, изгаряща от желание да провери големите дълбочини. Майната им на правилата.