Видя как всички останали се спуснаха във водата, включително Наоми и Рифър. Щом Тим й обърна гръб, тя заплува грациозно надалеч от групата, и в продължение на няколко минути чуваше единствено звуците на механичното си вдишване и издишване. Пред полезрението й минаваха мехурчета. Пасаж от дребни, неоново розови рибки се стрелна покрай нея, последван от извиващата се перка на манта. Спенсър заплува още по-надълбоко, докато не се озова лице в лице с корала.
Неволно в главата й се мярна спомен. В началото на шести клас, скоро след като бяха станали приятели, семействата Хейстингс и Дилорентис пътуваха заедно до вилите си в Лонгбоут Ки, Флорида, за един дълъг уикенд, и Али и Спенсър се записаха на водолазен курс. Докато вървяха по дока, Али я побутна и й посочи ледената блондинка, която водеше групата.
— За миг се уплаших, че това е Наоми Циглър — прошепна тя. — Семейството й има имот тук, нали знаеш.
Спенсър погледна Али.
— Защо вече не сте приятелки с нея?
— Скарахме се — отговори простичко Али, намествайки връзките на банските си.
— За какво? — пропита Спенсър.
Али сви рамене.
— Наоми си знае защо.
Тя никога не беше дала по-подробни обяснения. Ала сега Спенсър знаеше, че това е била Кортни, която никога не е познавала Наоми. Не е имало скарване — Наоми не беше направила нищо.
Или… беше? Имаше нещо толкова смразяващо в гласа на Кортни, когато говореше за Наоми — суровост, която дори великолепна актриса не би могла да имитира. Беше ли открила нещо опасно за Наоми, когато беше пристигнала в Роузууд? Имаше ли в тази история нещо, което Спенсър не знаеше?
Докато прекарваше пръсти по един корал, в черепа я прободе остра болка. Тя се завъртя, като си мислеше, че нещо я е боднало, но наоколо нямаше никого — дори риби. Тя замижа силно, внезапно почувствала се замаяна. Когато си пое дъх, дробовете й не се напълниха с кислород. Дали не се беше потопила твърде надълбоко? Дали не беше получила декомпресия?
Опита се да си поеме дъх отново, но не успя. Внезапно изпаднала в отчаяние, тя започна да намества водолазната си маска — може би не беше поставена точно върху устата й? Но маската беше наред, и въпреки това Спенсър все още не можеше да си поеме дъх. Биенето на сърцето й се ускори. Тя се опита да изплува към повърхността, но ръцете и краката й не се подчиняваха. Провери налягането в резервоара си, но той си оставаше пълен. Което беше невъзможно — определено не й достигаше кислород.
Тя се задъхваше, а междувременно в ума й се оформяше една идея. Беше чувала за подобни неща. Уредите могат да се манипулират така, че да показват пълен резервоар, докато той всъщност е празен. Тя знаеше, че точно това се е случило. И знаеше кой й го е причинил. А.
Спенсър погледна замаяно във водата и зърна Наоми сред групата водолази в далечината. Олиото, на което се беше подхлъзнала, и номерът с леглото бяха детска игра в сравнение с изпускането на кислорода й. Разбира се, Наоми продължаваше да я мрази! Как можеше Спенсър да си помисли, че е в безопасност само защото е скъсала с Рифър!
— Ммм! — извика тя, а водата погълна звука. Пред очите й започнаха да се появяват кръгове. Тя заразмахва ръце и крака, тихо зовейки за помощ, но водолазите бяха твърде далеч, за да я забележат. Тя зарита по-енергично. Дробовете й вече пламтяха, лакоми за въздух.
— Ммм! — изкрещя тя, размахвайки ръце още по-силно. Но всички водолази бяха с гръб към нея. Очите на Спенсър започнаха да се затварят. Вратът й се отпусна, внезапно почувства тялото си натежало. Спусна се мрак, който замъгли погледа й. Кракът й се блъсна в една скала, но тя вече не можеше да се движи. Нямаше енергия да се движи. Това беше краят, вече беше неспособна дори да се бори.
Обля я вълна от топлина и тя се остави да потъне. Вече не чуваше дишането си. Очите й се затвориха. Последното нещо, което видя, беше приближаваща се към нея светлина, която изпълни полезрението й…