А после в дробовете на Спенсър нахлу въздух, и тя внезапно отвори очи. Кашляше яростно, от гърлото й изригна солена вода и експлодира в носа й, изгаряйки ноздрите. Отново лежеше върху палубата на лодката. Рифър се беше навел над нея, устните му бяха мокри, а върху лицето му беше изписано облекчение.
— О, Божичко! — пое си дъх той. — Добре ли си?
Спенсър се опита да проговори, но вместо това избухна в нов пристъп на кашлица. Завъртя се на една страна и зачака водата да се оттече от очите й. За част от секундата си помисли, че Рифър току-що я беше целунал, че нейното потъване е било само сън. Но после си спомни всичко.
— Какво… се случи? — изграчи тя.
— Тъкмо беше започнала да потъваш — каза Рифър. — Намерих те и те извадих на повърхността, а после ти направих дишане уста в уста. Тим провери оборудването ти — в резервоара ти не беше останал кислород.
По гърба й полази хлад. Тя огледа тълпата от деца, струпали се на лодката, и зърна Наоми, криеща се отзад, с поглед, стрелкащ се от Рифър към Спенсър и обратно. Устните й бяха стиснати толкова силно, че бяха почти безцветни, а очите й бяха широко отворени. Изглеждаше разтърсена — може би защото Рифър успокояваше Спенсър.
Или защото планът й да нарани Спенсър се беше провалил.
27.
Скрита изненада
Няколко часа по-късно Ариа се оглеждаше в огледалото с човешки ръст до концертната зала. Беше облякла същия оскъден бански, който носеше за първия си урок по плуване с Ноъл, тръстиковата пола, няколко мънистени огърлици и римските си сандали. Като допълнение към костюма беше сложила и едно цвете зад ухото си.
Тя огледа фоайето. Край нея мина едно момиче, което носеше портативен статив под мишница. Няколко деца носеха куфарчета с музикални инструменти. Джереми, който продължаваше да носи слънчевите си очила с форма на звезди, мина покрай тях с папка в ръка и уморен вид. Двама мъже в костюми и една жена с бална рокля, които сигурно бяха съдиите, вървяха след него. Всички обсъждаха оживено конкурса, а в залата се усещаше тържествен и празничен дух. Стотици балони се носеха под тавана, а подът бе украсен със звезди от холивудската Зала на славата.
Тя забеляза Ноъл до един от входовете и едва се сдържа да не избухне в смях. Той беше облякъл торбест, лъскав анцуг, а на врата си беше окачил няколко златни вериги. Тя изтича при него.
— Приличаш повече на учител по физическо, отколкото на рапър!
Ноъл извъртя бейзболната шапка на главата си настрани и скръсти ръце на гърдите си в гангста-стил.
— Само почакай да чуеш речитатива ни. Двамата с Майк сме адски добре подготвени!
— Кога излизате на сцената? — попита Ариа.
— Седем и половина. А ти?
Ариа погледна в телефона си; на всички участници в конкурса беше изпратена програмата на събитието.
— В седем — отвърна тя. — Мисля, че сме едни от първите. — Часът беше шест и половина.
Ноъл я хвана под лакът.
— Да отидем да пробваме храната.
Двамата влязоха в залата и тръгнаха по пътеката към сцената, край която бяха подредени бар и маси, отрупани с храна. Няколко редици със столове бяха изнесени, за да се освободи място за малък импровизиран дансинг. Докато заобикаляха група момичета, които упражняваха поредица от акробатически премятания, Ариа набра за пореден път номера на Емили. Отново беше прехвърлена на гласова поща. Това бе третият път през последните няколко часа, когато Ариа се опитваше да се свърже с Емили. Спомни си съобщението по телевизията, което бе чула, докато излизаше от стаята си. „МОДНИЯ КРАДЕЦ СКАЧА ОТ КРУИЗЕН КОРАБ В БЕРМУДИТЕ — гласеше то. — АГЕНТИ НА ФБР ПРЕТЪРСВАТ ПРИСТАНИЩЕТО“. Това определено обясняваше всички лодки на ФБР в залива, които Ариа бе забелязала при последното доглеждане през прозорчето си. Очевидно момичето не беше слязло от кораба в предишното пристанище, както беше казала Емили.
След сигнала Ариа каза: „Ем, аз съм в залата за конкурса. Надявам се всичко да е наред и да не си се отказала да участваш. Обади ми се, когато чуеш съобщението“. Тя пусна отново телефона в чантичката си, после огледа тълпите от участници, които сновяха във всички посоки. Спенсър също я нямаше никаква, както и Хана.
Ноъл грабна една празна чиния и се нареди на опашката пред масата, която бе отрупана със сребърни супници, пълни с храна.
— А къде е Греъм?
Ариа погледна встрани и стомахът й се сви.