Потъна бързо надолу, също както се беше случило по-рано. Този път обаче оборудването й функционираше нормално и дробовете й се напълниха с кислород. Щом достигна нужната дълбочина, тя намери едно скално образувание и пъхна огърлицата дълбоко в пещерата, вдигайки облак пясък. Когато водата се прочисти, огърлицата вече я нямаше. Беше скрита — завинаги, надяваше се тя.
Когато изплува на повърхността, момичетата продължаваха да порят водата. Цареше напрегнато мълчание — Спенсър беше сигурна, че през цялото време, докато е била долу, никоя от тях не беше обелила и дума. Зъбите на Хана тракаха. Ариа дишаше тежко. Очите на Емили шареха по брега, който изглеждаше на милион мили от тях.
— Готово — каза Спенсър, щом свали водолазната маска от лицето си. — Да се махаме.
Те преплуваха коридора. Със залязването на слънцето морето беше станало още по-студено и Спенсър с нетърпение очакваше да се качат в лодката и да заплават към сушата. Тя погледна с присвити очи към тънката ивица светлина на хоризонта. Границата между смрачаващото се небе и тъмносинята вода почти не се забелязваше. Единственият звук, който се чуваше, бе тихото плискане на вълните. Тя се огледа наляво и надясно, изгубила ориентация. Нещо не беше както трябва.
Емили изплува до нея. Ариа бе следващата, която се появи, последвана от Хана. Всички започнаха да се оглеждат объркано.
— Къде е лодката? — каза най-накрая Емили.
Спенсър примигна. После изведнъж се ориентира. Видя круизния кораб в далечината. След това забеляза скалата с форма на пръст, която си спомни от гмуркането по-рано през деня. Но когато потърси скалата, за която бяха завързали лодката, тя видя само част от въжето. Доплува до него и го издърпа, усещайки тежестта, която го теглеше към дълбокото. На повърхността се появи извънбордовия мотор. След него излезе и безжизнената гумена обшивка на лодката, останала без капчица въздух в нея.
Ариа ахна. Емили и Хана се спогледаха ужасено. Вълните се плискаха в скалата. Отнякъде се дочу тънък, писклив кикот.
Хана изписка тихо и ги огледа с ококорените си, изпълнени с ужас очи.
— Н-не разбирам.
— Сигурно нещо я е пробило — предположи Спенсър с треперещ глас.
Емили изхълца.
— Това наистина ли се случва? Как ще се върнем на брега?
Те се спогледаха, след което погледнаха към кораба и огромното разстояние, което ги разделяше. Спенсър се обърна, опитвайки се да прецени дали могат да доплуват до сушата, но тя също беше твърде далеч. Емили сигурно щеше да успее да я достигне, но точно до нея Ариа пляскаше с ръце във водата и дишаше тежко, въпреки че беше със спасителна жилетка.
— Трябваше да остана на лодката. — Ариа изплю малко вода. — Може би това нямаше да се случи. Щях да я пазя.
— Престани — рече твърдо Спенсър. — Ами ако беше останала на лодката и тя беше потънала, а ти не беше успяла да излезеш от нея?
Ариа погледна към гладките скали.
— А как може нещо да я пробие? Не ми се струва възможно.
И точно тогава, сякаш в отговор на въпроса й, те го чуха отново: онзи писклив кикот, който сякаш се донасяше откъм океанските дълбини. Това бе отмъстителен смях, доволен смях, който сякаш казваше: И какво ще правите сега, кучки?
Внезапно в съзнанието на Спенсър покълна една мисъл.
— Наоми го е направила — прошепна тя.
Ариа преглътна на сухо. Брадичката на Хана трепереше. Пръстите на Емили потрепнаха, когато прибра кичур коса зад ухото си. Още щом Спенсър произнесе думите, тя знаеше, че това е истината. Наоми ги беше видяла да тръгват. Сигурно се беше досетила какво смятат да направят и тъй като беше А., веднага бе надушила възможността. Спенсър вече виждаше новините на следващия ден: Четири красиви момичета поемат на увеселително пътешествие, докато круизен кораб се евакуира. Лодката се спуква, момичетата се удавят.
Сигурно се беше случвало и друг път. Когато спасителните екипи най-после ги откриеха, щяха да определят случилото се като нещастен инцидент, а не като умишлено дело. Никой нямаше да отиде в затвора. Това бе идеалното престъпление.
Момичетата се спогледаха напрегнато.
— Наоми ни остави тук да умрем — прошепна Спенсър. — Двамата с Греъм сигурно са били в съюз през цялото време. Щом онази бомба не успя да довърши Ариа, те са преминали към план Б.
Емили избухна в плач.
— Какво ще правим? Не искам да умирам по този начин!