— Чуйте ме всички! — извика Джереми в мегафона, опитвайки се с всички сили да остане весел. — Пожарът на кораба е угасен, но въпреки това с него не е безопасно да се плава, затова сме ви резервирали билети за самолет. Ще отпътувате или утре сутринта, или вдругиден. Опитваме се да ви резервираме стаи тук, затова не отивайте никъде. В противен случай ще останете на Бермудите, докато родителите ви не дойдат да ви приберат.
— Все едно това е нещо лошо — промърмори Спенсър и завъртя очи. Тя стоеше заедно с приятелките си в задния коридор до няколко компютърни терминала и машини за снаксове, и наблюдаваше отдалеч хаоса във фоайето. Никоя от тях не се беше съвзела напълно от престоя им в студената вода — раменете им все още бяха увити в хавлиени кърпи и ръцете им бяха настръхнали. Косата им бе изсъхнала донякъде, но в бретона на Ариа имаше заплетени водорасли. Емили държеше чаша горещ шоколад в ръцете си, а Хана все още трепереше. Но може би причината за това беше, че току-що им беше съобщила, че Наоми не е А.
— Тя не знаеше какво съм причинила на Мадисън — продължи Хана, след като Джереми завърши съобщението си. — Освен това тя е организирала спасителния екип. Очевидно истинският А. отново ни е пратил по фалшива следа.
Спенсър кимна, без да бъде особено изненадана. Веднага, щом Наоми се появи заедно със спасителния екип, тя бе започнала да се съмнява в подозренията си. Невероятно беше колко изкусно А. бе успял да подреди всичко така, че да изглежда сякаш Наоми ги тормози. Изпращаше им есемеси, когато тя бе наоколо. Настани я заедно с Хана в една стая.
Тя затвори очи.
— Но А. беше на кораба. И А. проби спасителната ни лодка, нали?
Ариа кимна.
— Съвпаденията са твърде много. Определено А. го е направил. Което означава, че Греъм е сам. Може би той е единственият А.
— Но аз не мога да разбера как е успял да ни проследи до пещерата, без да го забележим — рече озадачено Емили. — Намирахме се в открито море. Сигурно е действал бързо — ние не се бавихме много в пещерата.
— Може да ни е чул как обсъждаме отиването ни в пещерата и е тръгнал пръв — предположи Хана. — Или вече е бил там, когато сме пристигнали, и се е криел в някоя от пещерите.
Ариа присви очи.
— Не знам как е успял да стигне толкова бързо дотам след експлозията. Но предполагам, че всичко е възможно.
Спенсър завъртя сребърния си пръстен около пръста.
— Греъм сигурно е подслушал разговора ни в залата. И защото Наоми не се мяркаше наоколо, ние решихме, че сме на сигурно място.
— Някой виждал ли е Греъм? — прошепна Хана. — Може би точно сега ни подслушва.
Всички вдигнаха глави. Спенсър огледа тълпата във фоайето. Дженифър Фелдман пишеше нещо на айпада си край рецепцията. Лукас Бийти се разхождаше из фоайето и правеше снимки за годишника. Греъм не се виждаше никъде.
— Чудя се какъв ли ще е следващият му ход — рече неспокойно тя. — Смятате ли, че ще проговори веднага, щом се върнем в Щатите?
Ариа повдигна рамене.
— Мисля, че трябва ние да си признаем, вместо да му позволим да ни предаде.
Да си признаят. Спенсър си пое дълбоко дъх. Хана и Емили се размърдаха неспокойно. Очевидно всички размишляваха върху обещанието, което си бяха дали във водата.
Емили загриза кожичките около ноктите си.
— Страхувам се от онова, което ще се случи, след като разкажем всичко.
— Трябва да сложим край на това — рече Ариа. — Докато бяхме във водата, аз получих прозрение. Предпочитам съвестта ми да е чиста, вместо да живея в лъжа. Дори ако това означава да страдам, не мисля, че бих могла да преживея още един ден с тази тежест.
Спенсър кимна.
— И аз се чувствам по същия начин. Но ти подценяваш страданието, Ариа. Може да прекараме години в обикаляне на съдилищата. Може да прекараме остатъка от живота си в затвора.
— А. също може да ни измъчва до края на живота ни — каза Ариа.
— Но така може никога повече да не видим семействата си — каза Хана. — Всички, които обичаме, ще ни намразят.
Очите на Ариа се напълниха със сълзи.