— Знам. Но както вече казах, мога да си призная само аз и…
— Не! — казаха в един глас Спенсър, Емили и Хана.
Спенсър докосна ръката на Ариа и тежко преглътна.
— Права си. Трябва да сложим край на това и признанието е единственият начин. Ще участвам.
— Аз също — каза след миг Хана. Емили кимна.
Те помълчаха известно време, заслушани в глъчката, която изпълваше фоайето. Джереми обяви още веднъж, че резервират места за всички до Филаделфия за полети през следващите няколко дни. При мисълта за това стомахът на Спенсър се сви. Щом се върнеха у дома, с живота им щеше да бъде свършено. Да можеше да остане завинаги на Бермудите.
Внезапно в арката на вратата изникна една фигура. Рифър застана там с ръце в джобовете.
— Може ли да поговорим? — попита той, поглеждайки към Спенсър.
Спенсър се обърна към приятелките си, които свиха рамене и кимнаха. Тя колебливо тръгна към Рифър и сърцето й внезапно затупка учестено. Щом се приближи до него той я сграбчи и я притисна в силна прегръдка.
— Току-що научих какво се е случило — промърмори той в ухото й. — Добре ли си? Какво търсеше със спасителната лодка при онези пещери?
Спенсър стоеше като вдървена, докато предпазливо оглеждаше залата, за да види кой ги наблюдава. Макар Наоми да не беше А., все някой й бе изпратил съобщенията да стои далеч от Рифър.
Но тогава тя се сети, че скоро ще си признаят всичко. Животът бе твърде кратък, за да стои далеч от него.
— Дълга история — призна си тя. — Но сега съм добре. Всъщност Наоми ме спаси. Предполагам, че все пак не е психопатка.
Рифър рязко поклати глава.
— Не, Спенсър, напротив. Тя ми призна всичко.
Спенсър се намръщи.
— Какво ти е признала?
— Тя ти е погаждала номера. — Гласът му се снижи до шепот. — Разляла е бебешкото олио на пода, отрязала е краката на леглото ти, за да се счупи, всичко останало. Всичко, което си мислеше, се оказа истина.
Спенсър примигна учестено.
— И тя наистина ти го е признала?
Рифър кимна.
— Току-що разговарях с нея. Първо тя ми каза за спасяването, но след това призна какви ги е вършила. Като че ли се чувства гузна заради това. Аз също се чувствам гузен. Не ти повярвах. Можеш ли да ми простиш?
Спенсър го гледаше изумено.
— Аз трябва да ти поискам прошка. Аз се държах като ненормална. Аз скъсах с теб. Никога не трябваше да го правя.
Рифър я притисна силно към себе си.
— Разбира се, че ти прощавам — промърмори той. — Това беше едно много странно пътуване, нали? Наоми те измъчваше, онази бегълка скочи през парапета, а чу ли за експлозията? Сигурно е била умишлена.
Спенсър преглътна тежко.
— Не съм чула. — Тя се надяваше, че това е прозвучало искрено.
Рифър кимна.
— Пожарът е започнал в котелното. Според тях някой от пътниците го е направил.
Спенсър наведе глава, защото знаеше, че погледът й ще издаде всичко.
— Знаят ли кой го е направил? — попита тя.
Рифър сви рамене.
— Нямат представа. Опитват се да извадят охранителните камери от котелното, но две от тях са счупени. Дочух, че са успели да различат двама души на третата камера, но не могат да разберат кои са.
Спенсър погледна към Ариа, която разговаряше с Хана и Емили. Беше сигурна, че двете фигури на записа са Ариа… и Греъм. Тя затвори очи за миг, представяйки си Греъм като А. Та те дори не го познаваха. Всичко й се струваше толкова… безпристрастно. Що за ненормалник ще следи и измъчва убийците на приятелката си, вместо просто да ги издаде на полицията?
Ненормалник, наречен А., разбира се.
Тя погледна отново Рифър. Искаше й се да мисли за нещо друго.
— Толкова ми липсваше — призна си тя.
— И ти на мен — каза Рифър и се наведе, за да я целуне по шията.
Спенсър отметна глава назад, наслаждавайки се на чувството. Но внезапно група туристи, облечени в тениски с американското знаме, започнаха да си пробиват път през тълпата от деца и тя отново се съсредоточи върху реалността. Утре щяха да се обадят на ФБР. Как щяха да се развият събитията? Първо обаждането, после срещата със следователя, сълзливите признания? Тя си представи как привикват родителите им в затвора, пресата ги пресреща на входа с въпроси, имената им отново се появяват във вестниците, всички погледи са насочени към тях. Какво ли щеше да си помисли Рифър, когато разбереше за това?