Хана загриза ноктите си. Емили впери поглед в чашата, която държеше, но като че ли не можеше да се насили да изпие съдържанието й. А Спенсър непрекъснато взимаше едно списание, поглеждаше корицата му и отново го връщаше на мястото му.
— Може пък да ни се падне някой много мил и приятен съдия — каза Емили. — Може да е някой, който ще разбере колко ни е било страх, че Истинската Али ще се върне да ни нарани.
Спенсър се намръщи.
— Никой съдия няма да се върже на това. Всички знаят, че Истинската Али е мъртва.
Емили се размърда неспокойно; тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне или ще се изпусне в гащите.
— Всъщност няма да е същото, ако кажа пред съда, че съм оставила задната врата отворена, за да може да се измъкне от пожара.
Трите глави рязко се вдигнаха.
— Моля? — изплю думата Спенсър.
Емили покри лицето си с длани.
— Съжалявам. Не можех просто така да я оставя да си лежи на пода. Не знам дали е успяла да се измъкне, но наистина оставих вратата отворена.
— Но аз видях — каза Хана. — Ти затвори вратата.
— Не, не съм.
Ариа впери поглед в тавана, опитвайки се да си спомни онези напрегнати, ужасни, трескави мигове, преди къщата да се взриви. Тя можеше да се закълне, че когато бе погледнала отзад, вратата беше здраво затворена — или просто съзнанието й бе регистрирало факта, след обсъждането му?
— Боже, Емили — прошепна Спенсър с широко отворени очи.
Хана разтри лицето си с длани.
— Затова ли беше толкова убедена, че Истинската Али ни следи?
— Предполагам. — Емили се заигра с подложката на масичката за кафе. — Но аз размишлявах върху това и да ви кажа, може би е било за добро. Ако обявя, че съм оставила вратата отворена и колко сме се страхували, че тя е избягала, може би съдията ще разбере параноята, която ни беше обхванала в Ямайка.
— А може и да си помисли, че сме луди — сопна й се Хана.
Ариа поклати глава.
— Трябваше по-рано да ни кажеш за това.
— Знам. — Емили ги погледна измъчено. — И съжалявам. Но дали това щеше да промени нещо? Сигурно щяхме да сме още повече убедени в това, че Табита е Али.
— Или вместо сами да се заемаме с това, просто щяхме да отидем в полицията — рече Ариа.
— И може би нищо от това нямаше да се случи — додаде Спенсър.
Емили се изгърби още повече.
— Съжалявам.
— Осъзнаваш ли, какво означава това? — Ариа прокара пръсти през косата си. — Истинската Али може би е някъде отвън! Може би тя е А.!
— Нали това се опитвам да ви кажа — настоя Емили. — Това звучи най-логично. Двете с Табита са били толкова добри приятелки, че Табита е носела снимката й в медальона си. Може би Али е била заедно с нея в Ямайка и може би планът им е бил да изблъскат нас от покрива, а не обратното. Може би затова тя е чакала на плажа и е направила онези снимки. Но тогава всичко се обърква и вместо това тя решава да започне да ни тормози.
— Ами Греъм? — попита Спенсър. — Той също е логичен избор. Освен това сме сигурни, че е жив.
Ариа преглътна тежко.
— Реших, че няма значение, тъй като смятаме да си признаем, но вчера чух Джереми и един полицай да разговарят, че Греъм е в болница.
Хана присви очи.
— Защо?
— Не знам. Може би заради взрива. Не стана ясно.
— На кого му пука, че Греъм е в болница? — Спенсър разпери ръце. — Все някога ще излезе оттам. И тогава ще разкаже на всички какво сме направили.
— Чух още нещо странно — продължи Ариа. — Ченгето каза, че са видели две фигури на записа от охранителната камера в котелното — единият определено е бил Греъм. Не са успели да идентифицират втория човек, но са сигурни, че е мъж.
Спенсър вдигна рязко глава.
— Спомняш ли си да е имало още някой там долу?
Ариа поклати глава. Емили забарабани с пръсти по масата.
— Може просто да са те записали под странен ъгъл. Или някой от екипажа да е минавал оттам по същото време.