— Да — съгласи се безстрастно. — Привлекателен е.
— Кокалчетата ти побеляха — прошепна в ухото й Пийт.
Тя изпръхтя ядосано и отпусна ръце. Изправи гръб, решила да не се държи така издайнически и да прояви повече самообладание. То, напомни си, е основния инструмент в нейния занаят. След като можеше да контролира чувствата си и да заблуди дванадесет лъва, то какво й струваше да надхитри един мъж?
— Здрасти, Дафи — усмихна се бегло Роуз и веднага насочи цялото си внимание си към Кийн. — Здравейте, господин Прескот! Хубаво е, че се върнахте.
— Здравей, Роуз — усмихна се и той към обърнатото й нагоре лице, после изви вежда и погледът му плъзна по увитото около врата й влечуго. — Коя е тази твоя дружка?
— Това е Бейби — потупа тя жълтите ивици по гърба на змията.
— Ах, да, разбира се — Джоу забеляза шеговития блясък, запалил златисти искри в очите му. — Здравей, Пийт — кимна той леко, след което премести поглед върху Джоу и го задържа там.
Както и най-първия път, когато я беше срещнал, Кийн не си даде труд да се прикрива. Гледаше я със спокойна, преценяваща сдържаност. Той утвърждаваше своето положение на собственик. Мина й през ум, че да, влюбена бе в него, ала същевременно изпитваше и боязън. Страхуваше се от влиянието му над нея, боеше се от силата на въздействието му, от способността му да й причини страдание. Но на лицето й не се изписа нито една от тези мисли. Страхът, каза си тя, вперила очи в него точно толкова хладнокръвно, колкото и самият Кийн, бе нещо, което бе в състояние да разбере. Любовта би могла да породи непосилни проблеми, ала със страха човек може да се справи. Не ще се уплаши от Кийн Прескот и ще спази основното правило и върху арената. Няма да обърне гръб и да побегне.
Двамата мълчаливо се съзерцаваха, а останалите ги гледаха с различна степен на любопитство. Върху устните на Кийн трепна едва забележима усмивка. Безмълвната схватка помежду им продължи, докато Дафи не се прокашля.
— А, Джоу, да ти кажа…
Спокойно, без да бърза, тя отмести поглед.
— Да, Дафи?
— Току-що изпратих едно от момичетата в града на зъболекар. Май има някакъв абсцес. Ще се наложи да я заместваш довечера.
— Разбира се.
— Само за номера с паяжината и при откриването — продължи той. Не се сдържа и хвърли бърз поглед към Кийн, за да провери още ли зяпа в Джоу. Да, продължаваше упорито да я гледа. Дафи се размърда неловко и се зачуди какво, по дяволите, ставаше. — На финала заеми обичайното си място. А пеперудите просто ще минат с едно момиче по-малко. В гардероба ще ти дадат каквото е нужно.
— Хубаво — усмихна се Джоу, макар остро и осезаемо да чувстваше върху себе си погледа на Кийн. — Май е по-добре да вървя, за да имам време да порепетирам ходене върху тези десетсантиметрови токчета. На кое място ме слагаш?
— Четвърто въже.
— Дафи — намеси си Роуз и го дръпна за ръкава. — Кога ще ме пуснеш и мен на паяжината?
— Роуз, как си представяш дребосък като теб да виси там с онзи тежък костюм?
Дафи заклати глава, като се държеше на почтително разстояние от Бейби. За тридесет и пет години работа по панаири, увеселителни атракции и циркове все още се чувстваше неуютно в близост до студенокръвни.
— Достатъчно съм яка — заяви Роуз и се изпъчи с надеждата да изглежда по-висока. — Освен това съм се упражнявала. — Нетърпелива да демонстрира уменията си, тя сръчно размота Бейби от врата си. — Подръжте за малко — помоли и отпусна част от триметровото чудовище в ръцете на Кийн.
— Ох… — попремести той тежестта в ръцете си и погледна колебливо в очите на змията. — Надявам се да е яла скоро.
— Закуси добре — увери го Роуз и пъргаво направи заден мост, за да покаже на Дафи колко е гъвкава.
— Бейби не яде собствениците — обади се Джоу и не постара да сподави присмехулната си усмивка. За първи път го виждаше смутен. — Само по някой и друг разсеян местен жител. Роуз я държи на строга диета.
— Дано — подхвана Кийн, когато Бейби се приплъзна, за да се намести по-удобно, — да е наясно, че аз съм собственикът.
Джоу се засмя на обърканото му изражение и се извърна към Пийт.
— Ей, Богу, не знам. Някой споменавал ли е на Бейби за новия собственик?
— Лично аз нямах възможността — проточи Пийт и извади друго парче дъвка. — Доста прилича на местните обаче. Бейби може и да го сбърка.
— Само се шегуват с вас, господин Прескот — обади се Роуз, след като завърши импровизираната демонстрация с пълен шпагат. — Изобщо не яде хора. Кротка е като агънце. Децата я пипат и галят по време на представлението. — Тя се изправи и изтупа джинсите си. — Виж, ако си имате работа с кобра…