— Става — съгласи се Рейчъл и я последва. — Ще поседна тук, докато го приготвите.
Настани се на малката масичка срещу бокса.
— Боя се, че нямам какво друго да ви предложа — каза Джоу, без да се обръща, докато ровеше из шкафа.
— Разговор на чаша чай е предостатъчно — отвърна меко Рейчъл.
Джоу въздъхна и се обърна с лице към нея.
— Извинете. Държа се невъзпитано — тя наведе глава. — Просто не зная какво да ви кажа, госпожо Лоринг. Изпитвала съм неприязън срещу вас откакто се помня. Сега сте тук и се оказвате съвсем не такава, каквато си ви представях. — Успя да се усмихне, макар и неохотно. — Не сте надменна и безразлична, толкова много приличате на…
Джоу млъкна, ужасена, че едва не бе изтървала името на Кийн. За миг очите й се разшириха и се почувства напълно беззащитна.
Рейчъл заглади неловкостта.
— Не ме учудва негодуванието ви, след като сте били толкова близки с Франк, както Кийн ми каза. — Замълча, после попита тихо: — Франк също ли ме мразеше?
Джоу неволно се поддаде на тъжната нотка.
— Не. Поне доколкото го познавах. Не мисля, че Франк беше способен на омраза.
— Вие добре сте го разбирали, нали? — наблюдаваше я Рейчъл, докато тя наливаше горещата вода в чашите. — Аз също го разбирах — продължи, щом Джоу ги донесе и остави на масата. — Той беше невероятен мечтател, един свободен, волен дух. — Рейчъл седеше с наведена глава и разсеяно бъркаше чая. Разяждана от любопитство, Джоу се настани срещу нея и зачака да чуе историята, която предчувстваше, че ще последва. — Бях на осемнадесет, когато го срещнах. Бях дошла на цирк с братовчед си. „Колос“ по онова време беше по-малък — припомни си тя с усмивка, — ала все едно, пак си беше същият. О, да, каква магия! — поклати глава и въздъхна. — Влюбихме се един в друг на мига, оженихме се, въпреки всички възражения и несъгласието на моето семейство и се отправихме на път. Беше вълнуващо. Усвоих номера с паяжината, помагах и в гардероба.
Джоу се ококори.
— Участвали сте в представленията?
— О, да! — отвърна не без гордост Рейчъл и бузите й леко поруменяха. — И ме биваше при това. После забременях. Двамата с Франк бяхме като две деца, които очакват подарък за Коледа. Дори нямах деветнадесет, когато се роди Кийн. Бях прекарала в цирка близо година. През следващия сезон нещата се утежниха. Бях млада и малко уплашена от бебето. Изпадах в паника дори само ако кихнеше и непрекъснато дърпах Франк да ходим в града на лекар. Какво търпение е проявил, като си помисля сега. — Тя се наведе напред и хвана Джоу за ръката. — Можете ли да разберете колко тежък е такъв живот за някой, който не е пригоден за него? Осъзнавате ли, че извън неговата магия и възторжени вълнения има трудности, неволи, страхове, невъзможни изисквания? Самата аз бях почти дете вече с дете на ръце, за което трябваше да се грижа, без да притежавам издръжливостта, способностите и всецялата отдаденост на професионалните артисти в трупата, без майчински опит и увереност в себе си. Изкарах още една година пряко сили, живях в непрекъснато нервно напрежение. — Тя въздъхна тихо. — Когато сезонът приключи, се върнах в Чикаго.
За първи път Джоу можеше да види нещата от нейна гледна точка. Разказът на Рейчъл я накара живо да си представи състоянието на момиче, по-младо от нея самата, попаднало в непривичен и взискателен свят, при това с бебе, което трябва да гледа. През годините беше видяла немалко хора, които се опитваха да водят този суров живот и издържаха не повече от няколко седмици.
— Струва ми се, разбирам колко трудно ви е било — каза смутено, но все пак не всичко й беше ясно. — Ала защо, след като с Франк сте се обичали, не сте измислили нещо?
— Какво? — на свой ред попита горчиво Рейчъл. — Да наемем някъде къща и да живеем заедно половин година? Със сигурност щях да го намразя. Или той да изостави живота си тук и да заседне с мен и Кийн на едно място? Това щеше да унищожи всичко, заради което го обичах. — Тя поклати глава и се усмихна кротко. — Ние наистина се обичахме, Джоувилет, но не достатъчно. Компромисите невинаги са възможни и никой от нас двамата не бе в състояние да се нагоди към нуждите и желанията на другия. Аз опитах. Франк също щеше да опита, ако го бях помолила, ала всичко щеше да пропадне, преди още да бе започнало. Направихме най-мъдрото при дадените обстоятелства. — Тя се взря в очите на Джоу. Видя там самоуверения израз на младостта. — Навярно ти се струва безсърдечно и жестоко, но нямаше смисъл да запазваме това болезнено положение и да продължаваме да се измъчваме. Той ми подари Кийн и двете прекарани заедно години, които винаги съм ценяла като съкровище. Аз му дадох свободата без горчивина и разкаяние. Десет години по-късно отново намерих щастие. — Рейчъл се усмихна при спомена. — Обичах Франк и тази любов остава млада и сладка, както в деня, в който го срещнах.