— Джоу — приближи се с тромавата си походка Дафи и й подаде дебел плик. — Кийн ти остави това.
После продължи по-нататък, за да се погрижи всички окъснели и размотаващи се наоколо местни жители да бъдат проводени извън лагера.
Всички чувства я бяха напуснали. Хвърли отсъстващ поглед на пакета в ръката си и унило се отправи към фургона. Влезе и без желание отвори обемистия плик. Остана права, докато вадеше съдържанието му. Отне й известно време да проумее юридическата терминология. Два пъти препрочете множеството документи, преди да седне.
Дава го на мен, гледаше вцепенено, като още не можеше да схване значението на случилото се. Той ми дава цирка.
Дванадесета глава
Летището гъмжеше от хора и оживена смесица от звуци. Почти изгубила се сред тази суматоха, Джоу си пробиваше път сред тълпата с надеждата да се добере до такси. Отначало само зяпна при вида на обилния сняг, който валеше навън, досущ като глуповато втрещил се зрител, който за първи път вижда гълтача на саби. После взе да му се радва, макар да трепереше под кадифеното палто, което специално бе купила за пътуването. Градът беше красиво побелял под снежната пелена, която продължаваше да се сипе, и отвлече временно ума й от целта на предприетото пътешествие. Никога не беше идвала на север толкова късно през годината. Чикаго през ноември й се стори вълнуваща гледка.
След като беше поотминал първоначалният шок, тя узна, че Кийн й бе предоставил не само цирка, но и свързаните с него задължения. Почти веднага трябваше да се започне подписването на нови договори. Джоу се зарови в купища писмена работа, принудена в значителна степен да разчита на опита на Дафи, докато същевременно й се налагаше да полага сериозни усилия за възстановяване на душевното си равновесие. След приключването на сезона десетина пъти направи опит да се свърже с Чикаго. Всеки път затваряше телефона, преди да набере докрай номера на Кийн. Реши, че бе по-разумно да се види с него лично. Отложи пътуването с няколко седмици, заради сватбата на Джейми и Роуз.
Именно тогава, по време на самата церемония, когато стоеше в ролята си на шаферка, Джоу разбра какво трябваше да направи. Имаше само едно нещо, което тя истински желаеше, и то беше да е с Кийн. Като гледаше лицето на Роуз, докато младоженците си разменяха брачните клетви, Джоу си върна непоколебимата решимост да спечели мъжа, когото обичаше.
Така ли ще стоя бездейно тук, запита се на хиляди километри далеч от него. Не! С разтуптяно сърце начерта плана си. Щеше да отиде в Чикаго и да се срещне с него. Той нямаше да я върне. Някога я беше желал, щеше да го накара отново да я пожелае. Нямаше да изживее дните си, без поне една малка част от живота й да бе част от неговия. Не бе нужно да я обича. Достатъчно беше, че тя го обичаше.
Трепереща от непривичния за нея студ, Джоу се пъхна в едно такси и потегли из града. Отупа с премръзнали пръсти косата си от снега и се упрекна как можеше да е толкова загубена, та да забрави да си купи шапка и ръкавици. Ами ако не си бе вкъщи, хрумна й внезапно. Ако беше в Европа, Япония или Калифорния, да речем? От притеснение започна да й прилошава, ала бързо пропъди тревожните мисли. Трябваше да си е у дома. Днес бе неделя, Кийн си седи вкъщи, чете нещо, може би готви някоя своя реч за пред съда или пък… Е в компанията на жена, представи си ужасена. Трябва да спрем и да се обадя, помисли трескаво. Трябва да кажа на шофьора да ме закара обратно на летището! Тя стисна очи и се помъчи да запази спокойствие. После впери поглед през прозореца в преминаващите край нея сгради и тротоари. Започна да диша бавно и дълбоко и постепенно почувства как надигналата се паника я напуска.
Няма от какво да се страхувам, внушаваше си сама. Не ме е страх, опитваше да си повярва. Но Джоу, която цял живот бе прекарала сред лъвове и си изкарваше хляба с дресировка на опасни, диви хищници, сега примираше от страх. Ами ако я отблъснеше? Няма да му позволя да ме отблъсне, каза си и вирна самоуверено брадичка. Ще го прелъстя. Тя хвана с две ръце главата си. А как ще го направя? С какво да започна? Не, трябва да кажа на шофьора да обръща.
Ала преди да успее да проговори, таксито намали ход и спря до бордюра. Механично, като робот, Джоу плати, като остави от объркване и вълнение твърде голям бакшиш, после слезе.
Дълго, след като колата замина, стоя пред входа, вдигнала поглед към внушителното, изобилстващо от стъкло здание. Снежинките танцуваха край нея и обсипваха косата и раменете й с блестящи кристалчета. Забързан пешеходец, свил глава в яката на палтото си, я блъсна и извади от съзерцанието. Тя вдигна куфарите си и бързо влезе във входа на сградата.