ТИФАНИ РИЧ
ОПАСЕН ЖИВОТ
Невинността убива... а най-големите ти страхове се сбъдват.
Този урок научава преуспял бизнесмен, когато една нощ случайността го среща с бедната гимназистка Александра. Смразяващи кръвта обрати предизвикани от красивата любов на едно смело момиче решено на всяка цена да оцелее и жестокостта, и първичната похот на нейния любим. Смели обири, жестоки убийства, корумпирани политици и жажда за живот. Кой ще оцелее? Когато жертвата започне да убива.
Един огледален образ на реалния живот. Отражение на онова, което всички знаем, че съществува, но не искаме да Видим.
Динамична история, която няма да ви позволи да заспите.
В семейството на всеки роден в богатство човек е имало в миналото поне един съвестен крадец!
Китайска мъдрост
Да живеят крадците!
Българска народопсихология
I.
София, 1999 г.
Елегантният сребрист Мерцедес се плъзгаше безшумно в лунната нощ по криволичещия път за София и фаровете му хвърляха странно сияние в гъстата мъгла, застилаща земята. Вътре кестенявата глава на г-н Николов се люшкаше върху скъпите кожени седалки, а краката му се бяха изпънати блажено.
Приятно уморен и сексуално задоволен, Младен затвори натежалите си клепачи, докато си припомняше часовете, прекарани в леглото на секретарката на шефа на Икономическа полиция в ДНП-София. Когато г-жа Георгиева го беше поканила във вилата си в Боровец, той беше приел поканата с охота. Не за първи път получаваше възможност да сподели леглото на Ани, докато съпругът й, дребен чиновник към Министерството на вътрешните работи, пътуваше в командировка и вероятно този случай нямаше да бъде последен.
Тъй като съпругът се връщаше тази вечер, Младен беше решил, че ще е най-добре да си тръгне, макар да му бе трудно да се откъсне от топлите прегръдки на Ани. Тя го бе привлякла в леглото, за да се сбогуват както трябва и тъй като сбогуването се удължи, той тръгна доста късно от вилата.
Бавна усмивка разтегна чувствените устни на Младен, докато еротичните мисли го унасяха в сън. Последното му видение, преди да потъне в просъница, бяха едни едри бели гърди, притискащи се към него ръце и широко разтворени бедра. Колко жалко, че се наложи да си тръгне.
Две черни БМВ-та чакаха в края на усамотения, тъмен път, забулени във влажната мъгла, която се издигаше от земята на гъсти, задушаващи талази. Облечени от глава до пети в черни спортни дрехи, нахлупили, почти до брадичките си, тъмни скиорски шапки, собствениците им се сливаха с тъмнината. Двамата странника, застанали прави пред отворените врати на шофьорските места, разговаряха тихо.
- Късно е, Алекс. Трябва да се връщаме. Май никой не е излязъл тази нощ.
Алекс въздъхна със съжаление:
- Така изглежда, Петкане. Ще опитаме друг...
Петкан прекъсна партньора си по средата на изречението:
- Чакай, Алекс, може би в края на краищата ще имаме късмет. Чувам кола да идва откъм Боровец. Не забравяй, най-важното е да сме предпазливи. Ще стане страшно, ако допусна да ти се случи нещо. Трябва да избягаш още след първия признак, че има нещо нередно.
- Че какво нередно може да се случи? Правили сме го и преди и сигурно пак ще го правим.
- Може и да имаш право, но не е задължително това да ми харесва - изръмжа Петкан.
- Започваш да ставаш досаден - оплака се Алекс. - Не се тревожи, нищо няма да ни се случи.
Алекс се взря в тъмното, чакайки с опънати нерви колата да излезе от завоя. Когато най-накрая колата се показа, изсъска тихо: -Ако не ме лъжат очите, тази нощ ще спечелим много пари.
- Помни какво ти казах, Алекс - изрече предупредително Петкан, докато палеше двигателя на колата си.
Той изкара бавареца на средата на шосето, така че да препречи пътя и на двете страни на движението. Излезе от колата, приклекна до предния капак, стискайки Макаров и усети как адреналинът започва да пълзи по вените му.
Алекс го последва, качи се в своята кола и я подкара тихо на заден ход по посока на идващата кола, остави не повече от десетина метра между двете БМВ-та застана успоредно на пътя и когато се прикри в края му под сенките на дърветата, изключи двигателя и зачака с вцепенени от напрежение пръсти да го запали отново. За да успокои нервите си, започна да преговаря плана наум. Бяха го правили вече няколко пъти и всеки детайл беше измислен и отработен перфектно, но все пак мигът, в който трябваше да подкара колата и да препречи обратния път за бягство на жертвата, го притесняваше, всеки път се страхуваше, че ще пропусне точния момент и ще изложи на опасност Петкан. Алекс пое дълбоко дъх - преди бяха успявали ще успеят и сега.
Младен тъкмо сънуваше приятните си сънища, когато колата спря внезапно и той се блъсна в седалката на шофьора. Разтърси глава, за да прогони последните остатъци сън, и спусна прозореца. Като не видя нищо извън светлия кръг на фаровете, той посегна към вратата.