- Свирят валс, Александра, ще танцуваш ли с мен? Александра го изгледа смаяно, изненадана, че мъж като Младен
танцува валс. От типа мъже като него, жените можеха да очакват най-много блус и то при изключителен случай, като собствената им сватба, например. В България има неписано правило, валс танцуват гейовете и заможните господа от старата генерация.
- С удоволствие - се чу да казва тя.
Без да поиска позволение, той сложи ръка на талията й и я завлече на дансинга. Държеше я близо до себе си, тялото й прилепваше плътно към неговото, така, че срина до основи крехкото й самообладание и я захвърли във водовъртеж от непознати и плашещи емоции.
- Имаш необикновени очи - изрече Младен. - Необикновено тъмни и дълбоки - И я завъртя така, че тя се спъна.
Тя инстинктивно се притисна още по-плътно в него, докато ръцете му я задържаха да не падне.
- Не се страхувай, няма да те изпусна. Отпусни се и се наслади на танца - усмихна й се сладко Младен. Проклет да е ако я изпуснеше - помисли си той.
Останала без дъх от вихъра на танца и смутена от магнетичния поглед на мъжа, тя не отговори нищо.
- Не сме ли се срещали до сега, Александра? - запита той, вглеждайки се напрегнато в лицето й.
- Почти не излизам - каза тя, след като най-накрая си възвърна дар слово. - Сигурна съм, че не сме се срещали.
- Странно - изрече той замислено. - Не мога да се отърва от усещането, че те познавам.
- Тази фраза звучи изтъркано. Съучениците ми отдавна спряха да я използват за сваляне на момичета. Тя просто вече не действа -отвърна рязко Александра.
- Смяташ, че те свалям? - искрено се засмя той и я погледна невинно.
Ръката му се плъзна по-гърба й, премина линията на талията и се спря в началото на дупето й по такъв начин, че накара косъмчетата на тила й да настръхнат. Тя се обезпокои съвсем, когато усети твърдата му мъжественост до корема си, докато той изпълняваше гладко обръщане. Макар че движението му не беше открито сексуално и беше напълно в ритъма на танца тя усети гореща вълна на възбуда да извира от стомаха й и да се разлива по цялото й тяло. Когато бе танцувала с Гошо Гъбата усещаше само отвращение, но Младен нямаше отблъскваща външност и ухаеше хубаво, не като чичо Гошо, той миришеше на някаква мазна манджа с много лук, а от тялото му се носеше тежък мирис на пот. Натискът обаче на твърдото, мъжествено тяло на Младен срещу нейното беше толкова приятно.
- Добре ли се познавате с Гошо Гъбата? - запита Младен. Александра премигна объркано.
- Какво каза?
- Гошо Гъбата интимен приятел ли ти е?
Александра се закова на място от възмущение, но силните ръце на Младен я завъртяха отново в танца, сякаш нищо не се е случило. Това разпали гнева й и тя се опита да се изскубне от него, но твърдата му ръка стисна китката й и я задържа. На нея не й остана нищо друго, освен думите, за да го зашлеви.
- Как смееш? С кой съм интимна и с кой не, не е твоя работа. Още повече, че твоята слава на най-добрия организатор на оргии се носи из цяла София - озъби му се тя.
- О, простете, госпожице, не исках да проявявам нахалство -нагло й отговори той.
Александра вирна глава ядосано и го изгледа студено, не видя нито капка угризение по лицето му. Този мъж я вбесяваше. Заслужаваше си всичко, което му стори. През останалата част от вапса, тя мълча и упорито избягваше погледа му.
- Сърдиш ли се, малката? - запита Младен леко развеселен. -Не исках да те обидя.
- Много малко са хората на този свят, които са в състояние да ме обидят, а ти не си един от тях. Така, че не, не ти се сърдя. Само съм разочарована, че вместо да танцувам с истински мъж, животът ми предлага празноглав женкар.
- Аз съм истински, малката. По-късно ще ти дам възможност сама да се убедиш, че съм мъж. Но, признавам ти, събуди любопитството ми. Колко точно истински мъже познаваш?
- Тази вечер не се запознах с нито един - отвърна тя и вирна брадичка.
За нейно раздразнение Младен отметна глава назад и се разсмя.
- Не се даваш лесно. Харесваш ми - отвърна той. И преди тя да се усети, я издърпа през отворената врата към градината на хотела.
Хладният нощен въздух я удари и тя опита да се отскубне от него.
- Не искам да излизам - каза Александра.
- Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от свеж въздух - изрече самонадеяно Младен.
- Напротив. Пусни ме. Искам да се върна вътре - отвърна му плахо Александра.
- Ще те пусна, ако ми отговориш на един прост въпрос, малката, - каза Младен, докато уверено крачеше по алеята и я дърпаше след себе си.
Тя нямаше друг избор, освен да подтичва след него и да му се подчини. Можеше само да се надява, че въпросът му няма да има нищо общо със събитията от онази нощ. И наистина нямаше.