Дали ще плаче така безутешно, ако мен утре ме обявят за издирване? Глупости. Още същия ден ще си намери друг богат тъпкач. А и мен няма кой да ме обяви за издирване. Дали някога тя ще ме обикне така, както обича Петко? Едва ли - мислеше си Младен.
Меги сложи малката си сестричка да си легне. Угаси лампите. Седна в края на леглото и започна да я гали по косите. Когато бяха малки и Сиси беше разстроена, Меги винаги оставаше край леглото й, докато заспи.
-Той не ме попита, Меги - стресна Александра сестра си. - Защо не ме попита? - приглушеният й шепот трептеше от безпокойство.
- Уморена си, Сиси. Опитай се да поспиш - опита се да я успокои Меги.
Александра се надигна на лакти:
- Младен не познаваше Петко, Меги. Не знае кой е? Защо не ме попита кой е и какъв ми е Петко?
- Защото беше разстроена, глупаче. Сигурно утре ще те попита-обясни Меги.
- Сигурно. Боли ме главата, Меги, и съм толкова уморена - Александра се отпусна на възглавницата, заспа и сънува Петко.
Младен никога не я попита кой е Петко.
Гошо Гъбата седна и стола изскърца под тежестта му. Потеше се обилно, но той сякаш не забелязваше. Последните няколко дни не можеше да си намери място от притеснение. Непрекъснато се оглеждаше и озърташе като някакъв мишок. Това трябваше да спре, преди да е откачил напълно. Днес в коридора на парламента щеше да се пребие, докато тичаше. А тичаше, защото непознат мъж го гледаше странно и тръгна към него. Тогава Гъбата хукна да се спасява. Накрая се оказа, че човекът е репортер и просто е искал да му вземе интервю.
Изпуфка измъчено и няколко пръски слюнка попаднаха върху лицето на събеседника му.
Детектив Станков деликатно се избърса.
- Още веднъж ви уверявам, че можете да говорите спокойно. Никой не ни подслушва. Не може да ни подслушва. Швейцарското устройство, което ви показах не позволява на никакво устройство да ни прихване. Нито отблизо, нито отдалече.
- Тогава ще мина направо на въпроса. - успокои се Гъбата. -Нашият общ приятел ми довери, че сте му свършили една услуга... Е, аз искам същата услуга.
- Цената е 50 хиляди долара. Плаща се предварително. Трябва да ми дадете име, снимка, ако имате и ця...
- Да. Да. Ясно ми е - прекъсна го Гъбата. - Искам да знам ще можете ли да го свършите в следващите четиридесет и осем часа?
- 150 хиляди долара и не давам гаранция, че ще спазим срока. В случай на неуспех, ще си получите парите обратно. Минус десет процента за направените разходи.
Гъбата хвърли в ръцете на детектив Станков платнена чанта.
- 100 хиляди долара, щом е без гаранция - изръмжа Гъбата. Детективът отвори чантата и кимна одобрително.
- Договорих ме се - подаде ръка на Гъбата, но той се направи, че не я вижда.
Детективът я отдръпна смутено.
- Ако се справите, ще ви дам още една поръчка. Като гледам, колко ви е мизерна квартирката, имате нужда от пари.
Когато Гошо Гъбата си тръгна от офиса на детективската агенция, Станков извади жълтата папка от чантата с парите. Отвори я и видя снимката на Командира.
Милен цял ден се канеше да се качи в кабинета на Командира. Днес бе велик ден за него. И като всичко в живота му и сега, когато му предстоеше нещо голямо, се случваха непредвидими неща, които го принуждаваха да промени първоначалният си план. Това страхотно много го изнервяше. Останеха ли му десет свободни минути, започваше да се колебае. Да действа ли по първоначалният план или да се възползва от новите възможности. Напрежението го побъркваше. Ето и сега разбра, че Командира се пенсионира и днес е последния му работен ден. По този повод цялата служба реши да му организира прощално тържество в столовата след работно време.
Накараха го да поръчва по телефона оркестър и танцьорки. Да тича да купува торта и хранителни продукти за кухнята на стола.
В четири часа и петдесет минути той тръгна да изпълни последната си тайна задача. И в този момент най-сетне взе решение. Ще използва новите възможности, за да приведе в действие първоначалния си план. Олекна му.
Асансьорът отвори врати и той слезе на етажа на шефа си. Опипа кутията под сакото си и усети адреналинът да пълзи по вените му. Приятната възбуда го окуражи.
Почука и влезе. Завари Командира седнал на бюрото и забил нос в една папка.
- Здрасти, шефе! Може ли? - попита го Милен от вратата. Командира му махна да влезе:
- Шефе, трябва да дойдете веднага в столовата. Имаме проблем - смотолеви възможно най-тъпо Милен.
Командира надигна глава от книжата и го изгледа присмехулно:
- Милене, Милене... - поклати глава той. - Че теб никак не те бива в лъжите, това е ясно. Ама се чудя на ония моите синковци как им хрумна теб да те пратят да лъжеш? Иди им кажи, че до половин час ще дойда. Да не пускат стрийптизьорката да танцува, докато ме няма.