Милен кимна:
- Казах им аз, че ще се досетите.
246
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Как иначе? Там, за където вие сте тръгнали, аз отдавна съм се върнал! - дълбокомислено отвърна Командира. Стана, заобиколи бюрото и потупа бащински Милен по гърба. - Добри момчета сте вие. Айде, върви сега и да не започнете да пиете без мен - размаха пръст той.
- О кей! Шефе! - запристъпва от крак на крак Милен. - Ами има още нещо...
- Кажи, синко - подкани го Командира.
Милен извади от под сакото си малка кутия скъпи шоколадови бонбони с пълнеж амарето.
- Купили сте ми любимите бонбони - зарадва се дребният човек и взе кутийката. - Къде ги намерихте? Мислех, че в България ги няма - бъбреше весело той, докато дъвчеше първият от шестте големи бонбона в кутията. - Убийствени са! - млясна доволно и пъхна в устата си друг бонбон.
Милен го гледаше как яде с наслада бонбоните с цианкапиев пълнеж, с усмивка на уста. Не можеше да повярва на късмета си. Бе толкова лесно. Беше си измислил сценарий: Да каже, че черпи за апартамента, който му купи чичо му. Но така се получи по-добре. Представи си Командира, как в предсмъртна агония си мисли, че неговият взвод начело с Жоро го е убил и се усмихна още по-широко. Ех! Жалко, че нямаше да види това. Но той е професионалист. В името на добре свършената работа, трябваше да се лиши от някои удоволствия.
Само, ако това жалко старче бе сложил него, Милен начело на групата, той щеше да издигне взвода на една нова висота. На ниво, недостъпно за ограничените мозъци на Командира и Жоро. Ниво, на което щяха да използват за изпълнение на поръчките неограничените възможности за убиване, които предоставяше живота. И под негово ръководство групата щеше да достигне една висота. Висотата на КГБ, Мосад, ЦРУ. Те отдавна не използват само куршуми и бомби. Това си остана кроманьонски метод за убиване. Запазена марка на Командира. Ех! Затова ЦРУ е ЦРУ. Ако той бе начело, щеше да превърне тая сган от аматьори в ПБВСРМ - Професионална балканска войска за световен ред на Милен. Светът щеше да трепери под краката му. Клиенти щяха да му бъдат държави, не български михлюзи с някой лев повече в джоба. Вместо това, тъпизмът и тесногръдието на дъртата твар го принуди да започне отначало. Да си създаде своя йойска. Само той си знаеше колко енергия и нерви изхаби, докато убеди чичо си да заработят сами. От него организацията и изпълнението. От чичо му клиентите и връзките. Планът беше да съберат първоначален капитал и Милен да напусне полицията. Убийството на Командира му подсигуряваше силен старт в частния бизнес. Шеф на детективска агенция и командир на специализиран отряд за изпълнение на мокри поръчки. При тези мисли Милен несъзнателно изпъчи гордо гърди.
- Вземи си и ти момче - побутна кутийката към Милен. Командира изтълкува погрешно жеста му той.
- Не. Благодаря, шефе! Алергичен съм към бадеми. Но може ли да взема два за Жоро?
- Един му е достатъчен. Жоро е млад. Няма нужда от много сладко - изхили се Командира и побърза да вземе петият бонбон от кутията.
Милен прибра кутията с последния бонбон обратно под сакото и си тръгна, оставяйки Командира да се хили с омазана от шоколад уста.
На път за столовата мина покрай контейнер със запален боклук и хвърли кутията в огъня.
В столовата излъга колегите си, че Командира ще дойдел след час и наредил да започват празненството. Така де... Трябвало да загреят преди неговото идване.
Два часа по-късно, хапнал доволно и приятно затоплен от изпитото червено вино, Милен забеляза суматохата пред стъклената врата на столовата, която предизвикаха трима пребледнели негови колеги и се подготви да изиграе последната си роля в Специализирания отряд за борба с организираната престъпност. След това смяташе да напусне. Нямаше намерение да дава възможност на Жоро да го уволни. Той си имаше достойнство.
Тримата нахълтаха и Жоро даде знак на оркестъра да спре музиката.
От всеки ъгъл на залата се чуха възклицания на недоволство.
- Празненството свърши - с нетърпящ възражение тон обяви Жоро.
- Що бе, Жоре? Имаме си всичко необходимо. Скоро и мацките ще дойдат - провикна се някой от другия край на помещението.
248
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Жоро още не е застъпил на новия си пост, а вече се изживява, като командир - пошушна на ухото на Милен Мишо Мрънкалото, както му викаше Командира.
Милен кимна в знак на съгласие.
- Командира е мъртъв - съобщи Жоро и огледа бавно смаяните лица на колегите си. - Останете по местата си. Разследващите органи са на път.