Александра посрещна първите дни на месец юни официално живуща в квартал Бояна.
С мъка натъпка чантите с хранителни продукти в багажника на чисто новия си Мерцедес SLK и подкара немският автомобил към новия си дом.
Само от две седмици живееше при Младен, но вече се изживяваше като изрядна домакиня. Приемаше твърде на сериозно новото си социално положение и това страхотно забавляваше Младен.
Тя подмени изцяло гардероба си. От бедното сладко момиче не остана и помен. Сега бе стилна елегантна млада дама, която всяка сряда ходи на фризьор.
За няколкото дни, през които съжителстваха заедно тя нае вътрешен декоратор и успя да промени изцяло облика на къщата. Незасегнат остана само кабинетът. Тя обожаваше тази стая. Всяка свободна минута прекарваше в нея. Свиваше се като коте в огромното старинно кресло и жадно поглъщаше творбите на Ди-кенс, Гьоте, Достоевски, Алигери, нобеловия лауреат Солженицин и, разбира се, любимите й български класици Ботев, Димов, Йовков и др.
Младен се смайваше на възможността й да прочита книга от двеста, двеста и петдесет страници само за няколко часа вечер.
Обичаше да я наблюдава, докато чете сгушена в голямото кресло и изцяло погълната от книгата. И онези сладки муцунки, които правеше докато четеше, винаги го разсмиваха.
В началото той смяташе, че е прибързал, като я покани да живеят заедно, че е допуснал огромна грешка и всичко между тях ще свърши бързо. Като катастрофата ще се окаже за негова сметка. Доста го смути и темпото, с което Александра започна да опразва банковите му сметки... но сега, когато чу колата й в предния двор изхвръкна навън по долни гащи, нетърпелив да я види и да разбере каква изненада му е подготвила за днес малката хитруша.
И тя не го разочарова. Бе поканила на вечеря мама, кака и Бебчо. Когато Младен я взе в дома си и през ум не му мина, че така ще се сдобие с тъща, балдъза и племенник. Но той не се оплакваше. Не смееше още. Все пак тъщата, макар и взискателна, бе чувствителна натура. В нейно присъствие той винаги си мереше думите... да не нарани несъзнателно чувствата й. А Бебчо бе единственото бебе на този свят, което не ревеше от ужас, като го види. Е, поне балдъзата си заслужаваше. Красива и грациозна, тя приличаше на сърна. А и старите хора казват: „Който има балдъза... Има два гъза". Дано са прави - въздъхна той.
Помогна й да внесе покупките в кухнята и преглътна новината за гостуването на новите си роднини.
Жегата бе непоносима и необичайна за началото на лятото. А този следобед направо не се дишаше. Той включи климатика и седна с бира в ръка да наблюдава малката как готви.
Александра си тананикаше и танцуваше, докато сновеше между кухненския плот и готварската печка. От време на време вдигаше поглед към него и го даряваше с ослепителна усмивка, а той не я изпускаше от поглед.
Тъмните й коси бяха вдигнати високо на тила в елегантна прическа, но няколко непокорни къдрици се бяха освободили от схватката на фризьора и закачливо подскачаха на слепоочията и вратлето й.
Днес си бе облякла ефирна копринена рокля, която подчертаваше женствеността й. Тя не носеше сутиен и тежките й гърди съблазнително се полюшваха под тънката материя.
По-надолу роклята подчертаваше прекрасно тънкото й кръстче. Накрая коприната се спускаше свободно чак до средата на изящните й прасци.
Младен върна погледа си на нежната кожа на шията й и усети желанието да се надига в него. Напоследък не се любеха често. Желанието му към нея бе силно намаляло. Дали защото живееха заедно или, защото от време на време се среща със сервитьорката от пицарията - не му беше ясно. Знаеше само, че страстта бе изчезнала. Но сега усещаше стария пламък с пълна сила в боксерките си. Тази жена дете го удивляваше.
Не искаше да я люби. Искаше просто да седи и да я гледа. Учуди се сам на себе си. Може би това бе семейната идилия. Той не знаеше. Никога не е имал семейство. Може би това е семейството. Да притежаваш това, което обичаш. И да не искаш да го докосваш, защото си сигурен. Сигурен, че винаги, когато си поискаш, можеш да го докоснеш. Да се докоснеш до светлината.
Отпи голяма глътка бира. Кехлибарената течност охлади гърлото му, но не и желанието му. Като изпаднал в транс, се приближи към нея. Обви ръце около стройната й талия и я притисна.
Първо усети хлъзгавата, хладна коприна, която делеше кожите им. Зарови лице в тила й и бавно, без да бърза вдъхна аромата й. Беше сладка. Толкова сладка. Свежа.
Тя се извърна и го погледна с нежност. Приела жестът му за знак за близост и любов. Без да съзнава, че дяволът жадува да се потопи в чистота и любов.