Не му трябваше поощрение. Завъртя я грубо към себе си и тя изпусна ножа, с който режеше ароматните манатарки. Той издрънча силно на пода.
Младен се наведе към нея и бавно подуши дъха й. Свежестта й го подлуди. Повдигна я и я стовари грубо по гръб на кухненския плот. Повдигна полите й и с тях захлупи лицето й. Из под полите й се показаха изящни, гладки, мургави бедра. Със страхопочитание Младен плъзна длан по трептящите от вълнение мускули на бедрата й. Стигна до снежно белите й дантелени бикини и ги свали грубо. Пред погледа му се разкри нежна, гладка, чиста женственост и той впи жадни устни в нея. Тя подскочи, когато усети горещите му усти на най-тайното си място. Той я целуваше диво не молещ, а настояващ и тя се остави на усещането. Устните му я караха да стене и да се движи в такт с него. Тялото й ту се надигаше, ту се отпускаше отново на студения кухненски плот. Беше й невъзможно да остане неподвижна. Когато чувстваше, че не издържа, се отдръпваше от него и после отново му се отдаваше. Устните му бяха безмилостни. Високо вдигнатите й бедра трептяха от напрежение. И скоро тя достигна кулминацията. В този миг отдели гръб от плота. Изви се тръпнеща, гореща и го видя.
Изпищя от ужас. Отблъсна Младен от себе си и скочи на земята. Едва не падна. Краката й трепереха.
Жоро Ставрев стоеше облегнал гръб на колоната и ги наблюдаваше невъзмутимо. Очите му бях бездънно сини като два океана.
- Добър ден! - поздрави той домакините си ги дари с ослепителна усмивка. - Да не съм подранил?
Младен погледна големия часовник в трапезарията:
- Не. Дори си закъснял с петнайсет минути. - Опомни се бързо той, докато Александра все още трепереше зад гърба му. - Настани се удобно в хола, приятелю. Там е по-прохладно. Аз идвам след минута - предложи Младен на госта си и напусна кухнята.
Проницателният поглед на Жоро се спря върху Александра. Тя се взираше в бездънната синева на очите му, прикована от магията им.
Разрошена, объркана, беззащитна.
- Здравей! Аз съм Жоро Ставрев - приближи се огромният млад мъж към нея и още повече я обърка. - Особено ми е приятно да се запознаем - подаде и ръка той, а хитрата усмивка не слизаше от привлекателното му лице, докато я изучаваше с очи. Ситуацията страшно много го забавляваше.
Тя пое ръката му с треперещата си длан и успя само да кимне. Задъхваше се от неудобство. Бузите й пламтяха, въпреки студената струя на климатика, която раздвижваше разрошените й къдрици.
Жоро изглежда се чувстваше в свои води. Цялото му същество излъчваше увереност и задоволство.
- Уф. Каква жега - каза той. Пусна ръката й, грабна бикините и от плота и избърса челото си с тях. Пръстите му непрекъснато въртяха и си играеха с фината материя. - Не смятате ли, че температурите са необичайно високи за юни - усмихна се хищникът на бъдещата си жертва. Поднесе непринудено бикините и под носа си и ги помириса.
Александра успя само да изцъкли очи от ужас.
- Ще изчакам приятеля ти в хола. Надявам се по-късно да се присъединиш към нашата компания. - Вдъхна още веднъж аромата от бикините й. Прибра ги в джоба на панталона си и отиде в хола, оставяйки шашнатата си домакиня сама.
На Александра й трябваха петнайсет минути, шест плискания със студена вода и три глътки уиски, за да си възвърне душевния мир. Качи се в спалнята. Приведе се в приличен външен вид. Събра сили и влезе в хола при мъжете. Опитваше се да изглежда горда и
252
ОПАСЕН ЖИВОТ
спокойна, въпреки че в душата й цареше хаос и не знаеше какво да каже. А тишината в стаята допълнително обтягаше нервите й. Младен пръв наруши неловкото мълчание:
- Жоро, да ти представя приятелката си, Александра. Александра, това е Жоро Ставрев. Близък приятел на Командира. Мир на праха му. А сега и наш.
Този път тя първа му протегна ръка.
- Здравейте отново - кимна му достолепно тя. - Радвам се да се запознаем.
- Удоволствието е изцяло мое - пое той хладната женска длан и отново й се усмихна безсрамно.
Александра надяна маската на английската кралица се направи, че не забелязва усмивката му и факта, че задържа ръката й повече от общоприетото.
- Всъщност с Младен ви дължим извинение за... - тя се запъна. - Как да кажа? За необичайното посрещане.
- Всъщност не би могло да се нарече необичайно. Как да кажа -замисли се Жоро. - По-скоро беше въздействащо посрещане - той се увери, че Младен не ги гледа и й намигна нахално.
При тези му думи Младен прихна да се смее. Тя хладно издърпа ръката си, раздразнена повече от поведението на Младен, отколкото от това на Жоро.
- Ще пиеш ли бира с нас или предпочиташ нещо друго освежаващо? - попита я Младен.