- Ще си сипя студен чай - запъти се тя към кухнята.
- Направи и нещо за мезе за бирата и ела да поговорим по работа, преди вашите да са дошли - провикна се след нея Младен.
Жоро му сподели учудването си, че Младен споделя с нея работите си.
-Тя е главната виновница за помията, в която се намираме приятелю, източникът на всичките ни беди и основната причина днес аз да съм жив - каза Младен в момента, в който Александра им поднесе чипс и ядки.
- Какво искаш да кажеш? - попита Жоро.
- Че аз съм причината Гошо Гъбата да те наеме. И че аз му спасих живота, когато ти го простреля - разясни му Александра, вече напълно възвърнала самообладание.
- Ясно - измъмри Жоро, а в погледа му тя прочете възхищение.
- Всъщност аз те познавам задочно. Името ти беше в списъка, който получихме - мина на ти Александра, решила, че няма защо да бъде формална с мъж, който я е виждал да свършва. Тя знаеше, че Младен на два пъти се среща с Жоро след смъртта на Командира и не се притесняваше да говори свободно. Младен го харесваше. Чичо му Кире ги свърза. Непрекъснато повтаряше, че Жоро е мъж на място.
- Всъщност и аз те познавам задочно. Малко по-ототдавна, отколкото ти мен. Името ти беше в докладите на хората ми, които отговаряха за следенето на Младен. - отвърна й със закачлив тон той и се обърна към Младен. - Е, дойде време да сложим картите на масата, приятелю, и най-накрая да приключим тази история. Какъв е този списък?
- С имената и адресите на групата ви. - отвърна Младен.
- Кой ви го даде? - нетърпеливо попита Жоро.
- Милен Гьошев. Протежето на шефа на детективска агенция „Станков и сие".
- Това мазно лайно - изкоментира Жоро.
- Да, и аз това си помислих за него, когато го видях за първи път - съгласи се Младен.
- По това време той работеше за нас. Ти не проучи ли групата?
- Проучих ви, разбира се, но никой не ми спомена, че и той е от вас.
- Той още ли работи с вас? - попита го Александра.
- Не. Малко след смъртта на Командира лайното напусна. Съсипа само за месец бизнеса на Станков. Преди две седмици горкият старец получи удар и почина. Сега лайното е настанило жена му в старчески дом и разпродава имуществото на човечеца.
- Ти откъде знаеш? - обади се отново тя, седнала удобно между любимия си мъж и вълнуващия красив мъж.
- Следя го отблизо. Все още търсим убиеца на Командира. Той е основният ни заподозрян.
В този момент на Александра и през ум не й мина, че двамата с Младен може да са другите заподозрени за убийството на Командира в списъка на Жоро. И как би могла да си помисли, че Жоро ги следи отблизо. Та той е толкова очарователен.
254
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Не казаха ли от прокуратурата, че е било самоубийство - продължи да го разпитва Александра.
- Познавах този мъж. Беше ми като баща. Не би се самоубил. Тя се взря в сериозното му лице. Позна мъката от загубата
на близък човек и му кимна разбиращо. Вярваше му. Вярваше в инстинктите му, така както тя вярваше в своите. Самата тя още страдаше от загубата на Петко. Сърцето й подсказваше, че той е мъртъв, не изчезнал. Харесваше този странен мъж. Почувства го близък.
- Какво ще направиш с убиеца на близкия ти, когато го откриеш? - попита го, втренчила поглед в очите му тя.
- Каквото трябва. Сам с голи ръце.
- Да, и аз това ще направя - се чу да му казва Александра.
- Какво? - обади се Младен.
- Казах, че и аз това бих направила - поправи се тя.
- А вие какво ще правите с Гошо Гъбата? - полюбопитства на свой ред Жоро.
- Каквото трябва - отвърна му Младен.
- Ако ви трябва помощ аз и момчетата ми сме на линия. Без да се притеснявате за пари.
- Благодаря ти, приятелю, ще се справя сам. Пък и аз си имам нея - кимна Младен към Александра. - А тя е цяла армия. Има невероятния талант да оцелява при всякакви условия и убийствено присъствие. Трябва само да я видиш в действие. Космите по врата ти ще настръхнат от ужас.
- Да. Преди половин час сам се убедих - засмя се Жоро. Пресегна се през Александра и потупа приятелски Младен по рамото. -Не ти е лесно, приятелю.
- Не е лесно, но пък си заслужава - отвърна му Младен, ухилен до уши.
- Вярвам ти.
На Александра и стана обидно, че говорят за нея, все едно я няма в стаята и най-вече от съдържанието на думите им. И реши да напомни за присъствието си, като смени темата:
- Какво ще правиш с Милен?
- Каквото трябва, преди вие да сте го направили с Гъбата - отвърна Жоро и този път и тримата се засмяха.
Разговорът стана непринуден. Обсъждаха различни теми. Жоро се оказа приятен и интелигентен събеседник с разнообразни интереси. С Младен имаха едно и също хоби - лова. Александра чувстваше, че този човек е от нейната кръвна група. Здраво стъпил на земята, реален и жаден за живот. Той с лекота измъкваше от нея подробности за живота й. Тя му разказа за детството си. Подробности от абитуриентския си бал, на който незнайно как я избрали за кралица на бала. За плановете си да следва право и какво ли още не. Той я обграждаше с внимание. Изслушваше докрай и й задаваше адекватни въпроси. Личеше си, че се интересува от нея. И едновременно с това успяваше да се сприятели още повече с Младен. На Александра много й се искаше да го покани да остане за вечеря, но се притесняваше да не прекрачи границата пред Младен.