След два часа най-сетне получи това, за което жадуваше. Още няколко часа в компанията на този прекрасен мъж.
Младен го покани да остане за вечеря и тя се оттегли в кухнята да я приготви.
За час и половина и с помощта на еуфорията, която я беше завладяла успя да приготви лятна доматена крем супа с хрупкави крото-ни в масло и варени пъдпъдъчи яйца, пилешко филе с ароматен сос от манатарки, копър и пармезан, свежа салата, а за десерт - крем брюле с домашно приготвен топинг от пресни малини и да подреди празнично трапезарията.
Тъкмо си слагаше малко гланц на устните, когато майка й, Меги и Бебчо пристигнаха.
Вечерта беше превъзходна. Похвалите към нея и кулинарните и умения не стихваха. Всички се забавляваха. Жоро спечели бързо симпатиите и на роднините й.
Към полунощ, когато изпращаше гостите си, Меги я дръпна настрани.
- Сиси, той е влюбен в теб - прошепна й Меги.
- Глупости! Младен не е влюбен в мен - опроверга я Александра.
- Не Младен, глупаче. Жоро.
- Мислиш ли? - засия Алекс.
- Да - увери я Меги.
256
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Но той цяла вечер ухажваше теб - продължи да се съмнява Алекс.
- За да заблуди Младен, глупаче.
- Мислиш ли? -Да.
Двете се прегърнаха, заподскачаха в кръг и записукаха.
- Колко хубаво! - отбеляза Меги.
- Нали? - отвърна сестра й. -Да!
-Да!
- Първо си намери годеник, а сега и любовник - изчурулика Меги.
- Дали? - зачуди се Александра.
- О, да! - увери я Меги. И попита сериозно. - Искаш ли го?
- О, да! - Отвърна и Александра.
- Тогава живей, Сиси. Живей - целуна я по бузата Меги и си тръгна.
Привечер на следващия ден Милен крачеше ядосано по бул. „Патриарх Евтимий" и крещеше обидни думи по мобилния телефон. На тази улица в центъра на София се намираше последния от петте апартамента на Манол Станков. Милен продаде бързо три от тях. Един загуби на хазарт, но с този не искаше да се разделя. В този апартамент трийсет и шест години са живели семейство Манол и Елисавета Станкови, а сега е негов. И така от две седмици той официално живееше на „Патриарх Евтимий" № 16, етаж 3, апартамент 6. Ех, ако можеха сега родителите му да видят в какво се е превърнало бедното селянче. Само ако знаеха какъв капацитет е техният син. Никога нямаше да го изоставят в онзи омразен дом в село Долна Баня за деца, лишени от родителска грижа. Той си обеща да ги намери и да им натрие носовете. Ще се пръснат от яд. Днес той е състоятелен, красив мъж с четиристаен апартамент в столицата на стойност двеста и петдесет хиляди лева като истински кореняк софиянец.
Тези светли мисли подслаждаха душата му през последните дни, но сега тази патка от другата страна на телефона му развали настроението.
- Мен хич не ме интересува, че Елисавета Станкова няма пенсия - осведоми грубо той директорката на дома за стари хора в село Рударци. Жената се опита отново да му обясни, че ако не плати месечната такса от сто и осемдесет лева, Елисавета трябва да напусне старческия дом. И Милен трябва или да плати или да дойде да си я вземе.
- Сега ще ти го кажа за осми път, тъпа патко. Нито ще плащам, нито ще идвам да я взимам - озъби се той на телефона.
- Но нали вие я доведохте при нас. Ако не я приберете жената ще остане на улицата. Жената е с Алцхаймер. Нуждае се от специални грижи. Какво ще стане с нея? - преглътна обидите директорката и отново опита да го вразуми.
- Хич не ме интересува. И повече не ми звънете. - Отвърна й той и затвори телефона.
Вътрешно беснееше от яд. Тази дива селянка вече втори ден му вгорчаваше живота.
Да плащал таксата на старата Елисавета? Той? Да не е луд. За какъв го мислеше тая селянка - директорката? За благотворително дружество? Или може би за градски баламурник, който лесно може да оскубе. Как не! Той е професионален килър. Лесно не се дава.
Стигна номер 16 и влезе във входа. Подмина някакъв мъж до пощенските кутии и тръгна нагоре по стълбите. В яда си изобщо не усети, че мъжът го следва по петите. Отключи си и влезе в разкошно обзаведения от Елисавета апартамент. Тъкмо се канеше да затвори вратата, когато една мъжка обувка му попречи. Милен се пани-кьоса. На мига забрави какво са ги учили в полицейската школа. Първата му и грешна реакция бе да застане плътно зад вратата и да бута с всичка сила. Всичко стана много бързо. Вратата се отвори рязко. Удари го по носа, отхвърляйки го назад, Милен падна на пода в коридора. Нападателят му влезе спокойно в апартамента, затвори вратата след себе си. Милен гледаше огромния мъж с ниско нахлупена над челото бейзболна шапка като подивяло животно. Понечи да избяга, но великанът го сграбчи за яката и го зашемети със силно кроше.