Милен се свести, завързан и със запушена уста на пода в банята. Огледа се, но не видя нападателя си. От усилието да се върти ръцете и краката го заболяха страшно силно и той започна да скимти.
258
ОПАСЕН ЖИВОТ
Примките около тях бяха вързани стегнато. Дланите на гърба му и голите му стъпала подути. Усещаше как кръвта му тупти в тях. Опита да седне с лице към вратата, като се подпираше на ваната. Успя. Подпря гръб на нея и усети приятния хлад на плочките под голия си задник. Погледна се стреснат. Не можеше да повярва на очите си. От кръста надолу, беше чисто гол. Страхът го вцепени. На секундата спря да скимти. Какво мислеше да прави с него тоя? Защо по дяволите му беше събул гащите. Представи си няколко цветни възможни отговора на въпроса и сълзи от ужас потекоха по страните му.
Нападателят се върна. Милен седеше с наведена глава забил поглед в пода и се стараеше здраво да притиска задника си. Любопитството надделя и той вдигна бавно поглед нагоре. Първо видя бутилката италиански зехтин, който купи вчера в ръката на бандита. Продължи да надига глава, докато стигна лицето му. Позна го. Събра сили започна да мънка, скимти и мята глава.
- Какво има, Миленчо? Искаш да ми кажеш нещо ли? - клекна срещу него и му се ухили сладко великанът. - Ако обещаеш да бъдеш добро момче и да не вдигаш шум, ще ти махна превръзката.
Милен закима утвърдително с глава. Пое шумно въздух, когато превръзката освободи устата му.
- Познах те. Познах те, Жоре. Познах те - изхлипа тихо през сълзи Милен.
- Ау. Е, щом си ме познал, значи се радваш да ме видиш. Нали? Милен отново закима утвърдително:
- Какво става Жоре. Така ли се отнасяш със старите приятели? - шепнеше от страх Милен и продължаваше да реве.
Жоро цъкна с език, изсмя се и каза:
- Със старите приятели не. Със старите врагове - да. -Ама, аз нееее сссъм... - заекна Милен.
- Шшшшт - сложи пръст пред устните си Жоро. Сякаш успокояваше малко дете. - Ще ти кажа, какво става, Миленчо. Всъщност тук съм по две причини. Всъщност - замисли се той. - Всъщност е хубава дума. Каза ми я една изящна дама - усмихна се нежно той при спомена за Александра. И всъщност сега от теб зависи дали с тази дама ще бъдем приятели или врагове. Така че внимавай, какво ще ми отговориш, защото аз много, много искам да съм й приятел.
Милен го гледаше объркано и продължаваше да реве.
- Спри да ревеш. Толкова си жалък - извърна се с погнуса от него Жоро. - И така първата причина за визитата ми е, че ни издаде на Младен Николов и сега дойде време да си платиш.
Милен понечи да каже нещо, но Жоро вдигна ръка и го спря.
- Че ще си платиш, това е ясно. Втората е. Всъщност - ухили се той на думичката. - Втората е въпрос, на който искам честен отговор. А ето го и въпросът: Ти ли отрови Командира? - наблюдаваше Жоро жертвата си от висотата на своите сто осемдесет и осем сантиметра. Живите му очи забелязваха и анализираха всеки жест, трепет и мигване на Милен.
- Не. Не - отвърна му уверено Милен. - Не съм аз. Той сам. А за Младен Николов. Аз - за миг той се обърка от погледа на Жоро. - Аз не съм виновен. Те... те ме принудиха да ви издам.
- Сигурен ли си?
- Да. Да. Сигурен съм. За кое? - отново се обърка Милен. Жоро искрено се забавляваше с жалката мижитурка.
- Кое, за кое? - изгаври се с него той.
- Не знам - вдигна невинно рамене Милен.
Великанът се разтресе от смях. Както се смееше се наведе рязко и стисна Милен за шията.
- Ти ли уби Командира? - тонът му показваше, че вече не му е забавно.
- Не - едва успя да изкъкри Милен.
- Не ти вярвам - каза Жоро. Натъпка мръсните слипове на Милен обратно в устата му и го върза здраво. - Стига толкова свал-ки, миличка. Кое време стана? - театрално погледна часовника си той. - А! Време е за любов.
Наведе се и взе на ръце Милен.
- Не се дърпай, Миленке. Много ще ти хареса. Ще те скъсам. -Той разтвори ръце и пусна от високо Милен по лице във ваната.
Лицето на Милен срещна твърдата гладка повърхност на ваната с глух удар, от който дясната му скула се счупи и той заквича, като прасе. Извърна се бързо в празната вана, за да предпази голият си задник.