- Точно така, миличка. Знаеш как да застанеш, за да ми се харесаш - Жоро отново взе бутилката зехтин. Стъпи във ваната с единия крак, при краката на Милен и приседна в края й.
260
ОПАСЕН ЖИВОТ
Милен се мяташе, като риба на сухо.
- Търпение Миленке. Прелюдията е най-важната част от любовния акт - осведоми го Жоро и демонстративно бавно развъртя капачката на шишето.
Хвана с дясната ръка вързаните глезени на Милен и ги вдигна високо над главата му. Задникът на Милен се разтвори пред очите му, космат и тесен и Жоро пъхна гърлото на бутилката в ануса му.
Остра болка разкъса Милен. Той започна да пищи, но слиповете в устата му заглушаваха писъците. Опитваше се да се измъкне, но Жоро беше прекалено силен.
Жоро опита да изстиска зехтина в задника му, но шишето беше стъклено. Затова той напъха голямата четвъртита бутилка наполовина в Милен и започна да я тръска и движи. От това анусът му се разкъса и започна да кърви.
Милен изпищя с нова сила. Чувстваше се разкъсан. Не издържаше на болката от натиска. Усети хладният зехтин в дебелото си черво.
- Така вече е добре - отбеляза доволно Жоро и извади бутилката.
Милен се отпусна облекчен.
- Стига толкова любовна игра, време е да преминем към сношение. - Жоро остави бутилката на пода и се огледа. - А, ето го и фалоса на любовта - грабна той голямата позлатена душ слушалка от ваната.
Милен нито го чуваше, нито го виждаше.
Жоро се опита рязко да я вкара в задника му, но широкият кръг в края й заседна. Наложи се да приложи сила и накрая успя. Чукаше Милен с душ слушалката и раздираше червото му. Всеки път, когато я вадеше, само за да я пъхне отново, от Милен течеше италиански зехтин примесен с кръв и лайна.
- Харесва ли ти, Миленчо? Харесва ти. Знам аз какво ще ти хареса. Я гледай ти! Май ми се стори, че малкото ти пишле се на-топорчва. - Жоро се измори и спря гаврата. Развърза устата на Милен. Той скимтеше тихо, а нараненото му тяло се разтърсваше от конвулсии.
- Сега ще те попитам още веднъж - сграбчи лицето му Жоро и го извърна към себе си. - Ти ли уби Командира?
Но Милен не беше в състояние да говори. Жоро отново взе душ слушалката. Насочи я към лицето му и пусна студената вода.
- Слушай внимателно - този път Милен успя да задържи погледа си върху лицето му. - Ти ли уби Командира?
- Не - едва успя да излъже Милен.
Жоро го обърна по корем. Извади нож от дънковото си яке. С едната ръка прихвана здраво главата му и я издърпа назад, а с другата опря ножа в оголения му врат.
- Кажи ми истината и ще живееш - направи последен опит той.
- Кълна се. Не съм аз - бяха последните думи на Милен, преди Жоро да го заколи.
Великанът гледаше минута-две как Милен приритва с вързаните си голи крачка, докато кръвта му изтича в канала на ваната. После изми ножа. Свали латексовите ръкавици. Пъхна ги в джоба си и напусна апартамента.
В топлата лятна нощ по тихите софийски улици крачеше унило един влюбен мъж. Главата му се пръскаше от болка, защото през нея препускаха хиляди картини. Картини на щастие или мъка. Но една от тях непрестанно се повтаряше и не му даваше мира. Картина на жена дете. Изящна, нереална, жива. Невинна и порочна. Понесена на вълната на екстаза. Такава я видя той за първи път. Възбудата и завистта го нападнаха едновременно. Не беше сигурен какво би му доставило по-голямо удоволствие. Да обладае нея или да убие него. Мразеше Младен. Образът й, обаче, го подлудяваше. Бръкна в джоба на панталоните си. Извади бикините й. Намери с пръсти онази част от тях, които пазеха аромата й и ги помириса жадно. Не можеше да й се насити. Вървеше и ги държеше пред носа си. И реши: Трябва да я има. Дори само веднъж. Трябва да я има. Каквото и да му коства, ще я има. А после ще изплати дълга към своя командир. Самотата го зашлевяваше с всяка крачка. Съдбата не бе справедлива към него. Беше на четирисет и седем години. Единак. През целия си съзнателен живот се бе стремял към смъртта. Просто нямаше за какво да живее. Това чувство го тласкаше към безразсъдни, смели постъпки, които в края на краищата го поставиха начело на най-професионалната група за изпълнение на мокри поръчки и терористични действия в Европа. Сваляха му се родни и чужди политици. Босо-
262
ОПАСЕН ЖИВОТ
ве на мафията го канеха в домовете си. Арабски паши го посрещаха в сараите си. Глави на синоди, синагоги и мюфтии чакаха за среща с него по няколко седмици. Той наследи не група за бързо реагиране, а институция. Банковата сметка, която Командира му остави в банка Ватикана възлизаше на няколко милиона.
И пак се чувстваше празен и недостоен да живее. До вчера, когато я видя. Неговата богиня. Неговата сродна душа. Нея бе търсил, без да съзнава през целия си живот. Може би, затова бе останал сам. Защото вътрешно е знаел, че един ден ще я намери. Но в този несъвършен свят няма пълно щастие. Той знаеше как трябва да постъпи, за да намери душата му покой. Ще отпие от божествения извор на живота, преди да го убие. Дългът си е дълг. Той бе длъжен на човека, осмислил съществуването му.