263
XIII.
Александра и Младен мързелуваха вкъщи пред телевизора и гледаха вечерните новини. Съобщиха за жестокото убийство на бивш служител на НСБОП. Убит преди три дни, но намерен чак днес от раздразнен съсед. А съседът бил раздразнен от смрадта, която се носела от апартамента на жертвата. Бил намерен в банята.
- Убитият е Милен Атанасов. Няма живи роднини - чу да казва говорителката Александра и скочи като ужилена от дивана.
- Чу ли? - попита тя Младен.
- Какво? - разсеяно й отговори на въпроса с въпрос той.
- Милен е мъртъв.
- И какво от това? Беше въпрос на време - отвърна й с безразличие той.
- Да, но врагът на твоя нов приятел вече го няма. - Тя хвана телефона и го тикна в ръцете му. - Обади му се да го поздравиш и го покани вкъщи да празнуваме.
Младен така и направи. Празнуваха тримата до пет сутринта.
След тази нощ станаха неразделни. Младен уреди, а Жоро купи съседната къща. За един следобед бутнаха оградата. И дворът стана общ. Така Александра можеше да ползва без притеснение басейна в имота на Жоро. Пак благодарение на Жоро позападналият бизнес на Младен само за месец започна да процъфтява. Александра се яви на кандидат-студентски изпити. Взе ги с отличен. И бе приета в Софийския университет „Климент Охридски", специалност право. Тя подозираше, че и тук има пръст Жоро.
В един момент тя се оказа живееща с двама мъже. Обичаща единия и влюбена в другия.
Вече бе убедена, че Жоро е влюбен в нея. Той й го показваше по един несъмнен, но и ненатрапчив начин. Александра знаеше, че този интелигентен мъж с външността на гръцки бог я чакаше. Чакаше тя да му даде знак, че е готова.
И тя всяка нощ, докато се въртеше безсънна в леглото си обещаваше, че утре ще го направи, но на сутринта се отказваше. Страхуваше се от последствията на лекомислената си постъпка. Знаеше, че след това ще се сблъскат два исполина и само Господ може да знае
264
ОПАСЕН ЖИВОТ
как ще свърши всичко. Засега й беше достатъчно само да го гледа от разстояние.
Благотворното в кавички влияние на съвършения Жоро разстройваше не само психиката на Александра, но и на Младен. Тя го забелязваше и разбираше Младен. Но нито единият, нито другият го коментираха. Знаеше, че Младен не е глупак и забелязва животинското привличане между нея и Жоро, но се прави на слепец. Откакто Жоро им стана съсед, сексуалният им живот се възроди. Младен всяка нощ показваше повече на себе си, отколкото на нея, че е мъж. И все още притежава нещо повече от Жоро. Но не само това терзаеше душата му. Александра знаеше къде е коренът на злото, което трови душата му. Той бе изгубил самоуважението си.
Младен винаги е бил силният, можещият. Човек, за когото няма невъзможни неща. Но сезоните се смениха. Задуха вятърът на промяната и той само за миг се оказа в ръцете на Жоро. Човека приятел. Човека с по-големите възможности. Жоро държеше бизнеса му, любовта му и целия му шибан живот в ръцете си. Самочувствието му страдаше, а с него и Александра. Той уж не виждаше любовта им. Тя уж не виждаше, че отново шмърка кока.
Петък вечер се чувстваше особено неспокойна. Сутринта се събуди с болки в главата. Повърна три пъти. Оправи се към обяд, само за да може Младен с лошото си отношение да разболее душата й. Трясна вратата под носа й, когато тя се опита да поговори човешки с него и тръгна за офиса. Малко след това й позвъниха от една италианска компания. Младен не им бил платил. Ако не им преведе по банков път парите до края на работния ден ще прекратят договора с него. Александра бе сигурна, че Младен е забравил. Започна да му звъни. Търси го на мобилния телефон, после в офиса. Звъня на шофьора и счетоводителката му. Без резултат. Вече не се притесняваше за договора с италианците, а за Младен. Не знаеше как да постъпи. Обикаляше като умопобъркана къщата. Не можеше да си събере ума. Този ден е проклет, реши тя. Грабна ключовете на колата и изхвръкна на двора, тъкмо когато се прибираше Жоро.
- Здравей! Как е най-красивата жена на света? - поздрави я той, докато слизаше от колата.
- Бива! - промърмори тя, докато бързаше към колата си. Само това й липсваше. Точно сега да го срещне. Не й стигаха другите проблеми ами сега и той насреща й. Хвърли му един бегъл поглед и усети познатото напоследък присвиване в стомаха. Беше толкова хубав. Последните слънчеви лъчи си играеха с русата му коса. Лицето му бе станало мургаво и синьото на очите му изпъкваше още повече.