-Толкова ли си невинна, колкото изглеждаш?
- Достатъчно! - извика тя, скочи и му залепи силна плесница. Той спря на място, но не я пусна.
- Не позволявам да ме обиждаш. Хайде, кажи: С какво заслужих вниманието ти? - запита Александра.
- Искам да бъдеш моя - отвърна Младен. - Ти си извънредно красива и още по-интригуваща, Александра. Желая те. Ти разпали кръвта ми както никоя досега. Искам те. А аз винаги получавам това, което искам.
Все още неусещаща опасността, Александра каза:
- Твърде много си позволяваш.
Ако беше друга жена, щеше да й върне шамара и да й покаже кой е шефът. Но Александра не можеше да удари.
Младен се взря в сърдитите й черни очи и почувства нещо странно познато. Нещо се размърда в паметта му, но усещането беше твърде неясно, за да го разгадае. Вече се бе вглеждал в същите тези тъмни очи, беше сигурен. Но къде? Кога? Той тръгна отново по алеята по посока на паркинга, като буквално я влачеше след себе си. Беше решил: Ще я отвлече. Тя явно нямаше да тръгне с него доброволно. И не му оставаше друго, освен да я вземе насила.
Тази практика се беше настанила трайно в България последните години. Въпреки че до сега на него не му се бе налагало да отвлича момиче и искрено се беше възмущавал, когато приятелите му го правеха. Сега ги разбираше.
Младен знаеше, че постъпва като безпринципен негодник, но не можеше да се сдържи. У Александра имаше нещо, което изкарваше наяве най-лошото у него.
Вече наближаваха паркинга и той ускори крачка. Обърна се и я погледна. Гладките й рамене блестяха изкусително под лунната светлина, роклята й от тъмно зелена тафта, обсипана по бюстието с кристали „Сваровски" беше достатъчно фина за да покаже, че тя не носи сутиен под нея и той виждаше ясно очертанията на гърдите й. Ноздрите на малкото й носле се разтваряха забързано от учестеното й дишане. Господи, дали съзнаваше колко е секси.
Той си я представи как се задъхва под него. Замайващата мисъл накара гореща кръв да затупти в слабините му и подхрани решителността му.
Той я желаеше твърде силно. Защо тази жена му изглеждаше толкова позната? По дяволите! Защо трябваше да я взема насила? Не му беше отговорила на въпроса дали е любовница на Гъбата. С подчертано нежелание той махна с ръка на новия си шофьор. Стисна Александра здраво и отстъпи назад, когато колата спря пред тях.
- Какво, по дяволите си мислиш, че правиш? - извика Александра.
Без да й обръща внимание, той я напъха на задната седалка и седна до нея.
- Към къщи, Данчо - каза той на шофьора и сам се учуди на себе си. Обикновено водеше жените в хотел. Защо вместо да я качи в една от стаите на хотел „Черни връх" бе предпочел да заведе Александра вкъщи? Тя прекъсна мислите му:
- Сигурно се шегуваш. Да не мислиш, че съм някоя евтина метреса, че си позволяваш да ме отвличаш? Спрете веднага колата -извика тя на шофьора, като се бореше с пристъпа на паника, който я обхващаше.
Шофьорът сякаш не я чу. Кръвта нахлу в главата й и ушите й забумтяха. Господи, той я отвличаше. Как се случи това? Беше чувала, че мафиотите отвличат момичета от заведенията, но никога не бе предполагала, че ще се случи на нея. Ами Петко, той я чакаше някъде на пътя да му даде знак да дойде да я вземе. Какво щеше да му каже? Той не искаше да рискуват тази вечер. Нямаха възможност да поговорят за убийството и той бе неспокоен и като никога отказваше да участва в това приключение. Дълго го убеждава и накрая успя да го склони. Младен прекъсна мислите й:
- О, отново моля да ми простите, госпожице. Вие сама ме подтикнахте към тази крайна мярка. Не можете да ме обвинявате - каза с престорено любезен тон Младен.
- Ти да не си побъркан, бе? - изкрещя Александра и се обърна към шофьора. - Спрете веднага колата! Искам да сляза.
- Тук заповеди давам аз, малката - каза Младен.
- Грешиш! Заповедите раздавам аз. Пусни ме да сляза - отвърна му тя и се опита да прикрие треперещите си ръце, но късно, той ги видя.
Господи, толкова е крехка и в същото време вбесяващо смела -помисли Младен и му се прииска да я прегърне и успокои.
Сякаш предугадила намерението му, тя се отдръпна и се сви в ъгъла на седалката. Спокойно - каза си тя. Само запази спокойствие и мисли. Мисли. Изчакай подходящия момент и ще се измъкнеш. Сега е безсмислено да се бориш. И в по-лоша ситуация си попадала и си успявала да се справиш. Ще успееш и сега - даде си кураж тя.
- Не се страхувай от мен, малката. Няма да те нараня - обърна се нежно към нея Младен. - Разбрах, че имаш финансови затруднения. Ако си разумна, двамата с теб бихме могли да се разбираме чудесно и да си бъдем взаимно полезни. Готов съм да подпомагам от време на време семейството ти с пари - и продължи арогантно -Нощта с мен ще ти хареса. Дори може на сутринта да ми благодариш. Аз съм по-щедър от Гошо Гъбата и не само по отношение на парите, - добави той и многозначително й се усмихна, докато колата летеше с бясна скорост надолу по пътя и гумите свиреха заплашително на завоите.