- Ей, ей! Чакай! - стигна до нея, хвана я за лакътя и я завъртя към себе си той в мига, в който тя отваряше вратата на автомобила. - Какво става?
- Нищо! - отвърна Александра и понечи да се отдръпне.
- Глупости! - той хвана брадичката и й я накара да го погледне. Беше толкова нежна в жълтата си лятна рокля и разрошените от вятъра черни къдрици. - Кажи ми... Какво се е случило?
- Нищо.
- Тогава къде си тръгнала, така разстроена.
- Отивам да търся Младен. Цял ден му звъня и не мога да се свържа с него.
Той я изгледа кръвнишки.
- Затова ли си така притеснена? -Да.
Отново я изгледа странно.
- Тревожила си се напразно - взе един немирен кичур от слепоочието и й го пъхна нежно зад ухото й. - Преди двайсетина минути се чухме с Младен - усмихна й се сладко. - Беше си съвсем добре. Претрупан от работа в офиса. Ако това може да се нарече добре - усмивката му стана още по-широка. - Ела вкъщи. Дължа ти една вечеря. Ще си поръчаме пица. Ще си пуснем хубава музика и ще чакаме Младен да се прибере.
Тя поклати отрицателно глава.
- Хайде! Позволи ми да се погрижа за теб - помоли я Жоро. - Напоследък не изглеждаш добре. Остави Младен. И ела с мен. За какво са приятелите? Ще хапнем. Ще потанцуваме, а после ще ми разкажеш, какво те терзае напоследък. Както се казва, споделената болка е половин болка - дари я с още една подкупваща усмивка той.
Отстрани изглеждаха гротескно. Огромен великан превил силно гръб към крехка дребна жена. В един много дълъг миг лицата им почти се допираха.
266
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Съжалявам. Не мога - промълви Александра. Извърна се от него и отпраши с пълна газ към офиса на Младен.
Жоро остана разочарован да гледа след нея.
Ръцете й още трепереха от влиянието на Жоро върху нея, докато пръстите и търсеха ключа на офиса. Позвъни веднъж и след като никой не и отвори реши да влезе и да се убеди, че Младен не е вътре. Това е единственото, което можеше да направи. Не знаеше къде другаде да го търси.
Добре познатата й луксозна приемна бе тъмна, но тя пристъпи уверено вътре. Затвори тихо вратата и ги чу. Стенания. Любовни стенания.
- О, Яна! О, Яна - забиваха се, като пирони в мозъка й думите на Младен.
Прекоси като в транс помещението към източника на звука. Вратата на кабинета на Младен бе открехната. Тя протегна трепереща длан и отвори широко вратата. Пантата проскърца издайнически и привлече вниманието на прелюбодейците.
Александра стоеше в средата на отворената врата, гледаше и не вярваше на очите си. Беше в шок.
Младен стоеше прав със смъкнати до глезените панталони, а надупената срещу него Яна се подпираше на махагоновото му бюро. Русите й коси закриваха очите й и Александра не успя да види лицето й.
- Ти какво правиш тук? - отърси се от шока Младен и й се озъби. Вдигна си припряно панталоните, сграбчи я грубо и я поведе към външната врата. - Какво правиш тук, питам?
-Аз... Аз. Не се прибра вкъщи. Търсих те на мобилния... И. И - не можеше да се осъзнае тя.
- И какво? - крещеше и Младен.
- Ти не се прибра вкъщи... - прошепна Александра.
- Е! Тази нощ няма да се прибирам - отвърна й злобно той. Изхвърли я от офиса и затръшна вратата под носа й.
Тя стоя пред вратата цели десет минути. Без да помръдне. Без да мигне. Накрая промълви:
- Добре! - и си тръгна. Не разбра как слезе по стълбите цели пет етажа. Напусна сградата. Качи се в колата и подкара към къщи. Вършеше всичко машинално. Главата й бе като празна. Спомняше си какво видя, но не мислеше. Не чувстваше. За Младен тя вече ня-
маше сълзи. Той си бе изразходвал лимита. Тя само трепереше. И трепереше. Воланът подскачаше в ръцете й.
Стигна двуметровата ограда в квартал „Бояна" и охраната я пусна вътре. Изгаси двигателят и излезе от Мерцедеса. Хладният нощен въздух й подейства добре. Чувстваше се добре. Само да не беше треперенето. Приглади припряно косите си и вдъхна дълбоко аромата на юлската нощ. Беше прекрасна нощ. За миг се поколеба.
Погледна първо към къщата на Младен, но тя бе тъмна. Погледна вляво. Къщата на Жоро грееше. Дори лампите при басейна бяха запалени. И тръгна натам. Мина напряко. През бутнатата ограда, по красивите тесни алеи, покрай басейна, към огромния френски прозорец на кухнята му.
Спря се на прага. Наблюдаваше го. Под звуците на Джо Кокър той си приготвяше сандвич. Тананикаше си. Беше прекрасен, облечен само по долнище на пижама и танцуващ из кухнята. Мускулите на ръцете му трептяха всеки път, когато ги протегнеше и тя нямаше как да не се възхити от красотата на този мъж.
Усетил нечие присъствие, той се извърна към нея и срещна погледа й.