- Какъв човек си ти, бе? - изкрещя с отвращение в лицето му Александра и отблъсна ръката му.
Младен замахна да й удари шамар, но се спря на сантиметри от бузата й. Тя не трепна. Не понечи да се предпази. Просто очите й се насълзиха.
- Осъзнай се, момиченце! Не ме принуждавай да върша неща, за които после и двамата ще съжаляваме.
Александра просто си седеше и го гледаше. Не заплака. Преглътна горчилката. В тази абсурдна ситуация всъщност тя бе силната. Просто той още не го знаеше. Това й даваше преимущество да се възползва от глупостта му и да го напусне. Тя последва съвета му. Осъзна се. И това й вля сили. Вирна гордо глава. Пулсът й се успокои и търпеливо зачака следващите му думи.
- И така - продължи доволно Младен, криво разбрал реакцията й като жест на подчинение. - Правило номер две: Няма да ми държиш сметка и няма да ме следиш.
Александра вдигна въпросително изящната си вежда.
- Когато ти предложих да живееш с мен, мислех, че свързвам живота си с горда жена. С човек, който знае, какво иска от живота и е готов да плати цената. С човек, с когото си заслужава да споделя живота си. А сега, сега се оказва, че ти не си достатъчно зряла. Показваш ми малодушие, липса на характер и реална преценка за нещата от живота. Разочарова ме, малката. - Младен й размаха пръст пред носа и поклати разочаровано глава. - Затова се налага да наложа тези правила, които държа да спазваш за твое добро. Досега не съм се обяснявал на никого и нямам намерение и в бъдеще да се обяснявам като путка и да позволявам на някой да ми слага спирачки или да ми дава тон в живота.
- Слушам те! - отвърна му спокойно тя. - Какви още условия имаш? Младен остана доволен от думите й.
- Правило номер три: Когато се прибера вкъщи, очаквам да ме посреща весела и любяща жена. Без значение колко време ме е нямало. Няма да ми държиш сметка какво правя и къде ходя.
- Това ли са всичките ти условия? - попита мило Александра.
- За сега, да - усмихна и се Младен. - Е, разбира се, в бъдеше може да възникне необходимост от още. Но засега правилата са само три.
Александра се взира в него няколко минути. Запита се: Това ли е мъжът, когото обича? За този мъж ли е копняла? Това ли е животът, който иска? Отговорът беше НЕ. Тя искаше и винаги е искала само едно: Щастлив и достоен живот. Младен отдавна стъпка достойнството й, а за щастие с този морално деградирал човек и дума не можеше да става. Тя вече не вярваше в чудеса. Любовта вече не я заслепяваше и виждаше ясно реалността. В устата й се надигна гор-чилка от това, което осъзна. Изтича в тоалетната и повърна. Младен ни най-малко не се разтревожи за нея. Седеше си невъзмутимо на удобния диван и си пийваше кафенцето.
- Твоите условия не ме устройват - върна се обратно в хола Александра. Думите й излизаха накъсано от устата. Виеше й се свят и едва се държеше на краката си. Залитна и се стовари тежко на креслото. Беше й много лошо. Обливаха я топли и студени вълни. -Ще се кача горе да си събера багажа и си тръгвам. На теб и правилата ти желая късмет. Ще ти е нужен.
274
ОПАСЕН ЖИВОТ
Младен се разсмя.
- Ти наистина си страшно тъпа путка. Наистина ли си мислиш, че просто така можеш да вземеш детето ми и да ме напуснеш.
Александра се опули срещу него:
- Какво дете, бе? Идиот такъв. Пак ли си друсан? - нервите и бяха опънати до крайност. Изгуби контрол и се разкрещя тя.
С едно рязко движение Младен я сграбчи и издърпа в скута си.
-Аз не съм глупак, малката. Мога да събера две и две. Напоследък често ти прилошава сутрин. Плюс факта, че откакто Жоро ни е съсед, не те пазя. Е, равно на четири. Или в нашия случай на бебе.
Кръвта се отдръпна от лицето й. Тя е бременна. Дали наистина е възможно да чака бебе? Не, не може да е истина. Не трябва да е истина. Кога беше последната й менструация? Не си спомняше. Последните дни умът й беше ангажиран с всевъзможни глупости и е пропуснала да забележи важните неща. Откога й ставаше лошо? Откога я боляха гърдите. Главата я заболя. Не искаше да става майка. Някой ден да, но не сега. Господи, моля те! Нека не съм бременна.