- Не си много радостна, че ще ставаш майка. Изглежда при теб майчинският инстинкт липсва - отбеляза той. - Не се тревожи, малката. Когато вземеш детето ми на ръце, всичко ще се нареди. Няма страшно - окуражи я Младен и я целуна я звучно по бузата.
- Но ти обеща да ме пазиш. Когато те помолих да ползваме презервативи, ти каза, че ще ме пазиш от забременяване. Каза ми, че няма да има неприятни изненади, че не искаш бебе. - Александра млъкна за момент и преглътна трудно нов спазъм на стомаха си. -Значи през цялото време си ме лъгал. Мамил си ме. Защо? - извърна се да го погледне в очите, но той се отдръпна с отвращение. Дъхът й миришеше на повръщано.
- Защо? - повтори въпроса й със сарказъм. - Казах ти, че не съм глупак. Ти какво очакваше, че просто ще си стоя и ще гледам, как се сваляте с Жоро под носа ми? Без да предприема нищо, така ли? Какво си мислеше, малката, че ще те оставя да ми слагаш рога? А?
Тя не отговори.
- Мислеше се за много умна, а? - стисна я грубо за раменете и я разтърси. - Спа ли снощи с него? - изсъска в ухото й злобно Младен.
Александра мълчеше като риба.
- Чука ли се с най-добрия ми приятел? - гласът му я режеше, като нож.
- Не - промълви тихо тя.
Младен я извъртя така, че да може да я гледа в очите, без да усеща дъха й. Александра вдигна клепачи и го погледна.
- Единственият мъж... - прокашля се, за да прочисти гърлото си и продължи по-уверено - Единственият мъж, с когото някога съм се чукала си ти. Няма друг - беше искрена и Младен и повярва. Чертите на лицето му се смекчиха. Александра искрено вярваше, че с Жоро не е правила секс, а любов. В ума й изплуваха спомени от изминалата нощ. Чувствени и красиви сцени, но бяха някак нереални. Сякаш ги е сънувала или гледала на филм. Запита се дали наистина е преживяла това щастие. Тя ли е жената от спомените й? Запита се как ще реагира Жоро на бременността й. Ако действително носи детето на Младен, дали ще я иска още. Ще я обича ли? Ще обича ли бебето й. Познаваше Жоро. Отговорът е Не. Той ще я намрази. Ще мрази и детето й. Знаеше го със сигурност. Така както знаеше, че няма да може да понесе омразата му. Трябваше да избяга бързо. Далече от Младен и Жоро. За нейно добро. За доброто на всички. Но къде да отиде? Какво да прави? Как да оцелее без парите на Младен и с дете на ръце? Не можеше да се върне в малкия двустаен апартамент на майка си. Вярно, че Меги вече работеше и печелеше добре, но парите едва стигаха за издръжката на тримата им. Меги не можеше да издържа две бебета и трима възрастни.
Александра взе единственото разумно решение. Напуска и Младен, и Жоро. А ако е бременна, ще направи аборт. Само ако можеше да спаси детето си, но не можеше да си позволи да е майка. Петко й липсваше ужасно. Ако той беше жив, всичко щеше да е различно. Не искаше повече в живота си ненормалници. Ще започне на чисто. Но как да го направи. Мозъкът й започна бързо да прехвърля възможностите.
- Е, радвам се, че най-накрая се изяснихме. Сега иди и приготви нещо за ядене, че умирам от глад - потупа я подканващо Младен по гърба.
Гласът му я стресна и я извади от вглъбеността.
- Не сме се изяснили - за пръв път от много време тя разпозна гласа си. Да. Това е тя. Уверена, смела, разумна. - Първо не е сигур-
276
ОПАСЕН ЖИВОТ
но, че съм бременна. И второ, ти не ме обичаш. Просто проявяваш каприз. А след снощната случка и аз вече не те обичам. И трето, и двамата сме наясно, че така няма да се получи. Нито аз ще приема твоите правила, нито ти ще си седнеш на задника и ще заживееш почтено. Накрая ще се избием. Нека не се лъжем. Ти не ставаш за семейство. Не ставаш и за баща.
Младен понечи да каже нещо, но тя вдигна ръка и го спря:
- Остави ме да довърша. Опитахме, но не се получи. Не сме щастливи. Никой не е виновен. Живяхме като диваци, нека поне се разделим като нормални хора.
Той мълчеше и я слушаше.
- Предлагам да не се нараняваме повече. Ще си тръгна още днес, а ако се окаже, че съм бременна, в което силно се съмнявам ще ми плащаш издръжка за детето и ще го виждаш винаги, когато пожелаеш. Съгласен ли си? - тя затаи дъх. Не смееше и да се надява, че Младен ще се съгласи. Но беше длъжна да опита да спаси живота на невинното създание в нея.
- Не - след дълго взиране в лицето й отвърна той и се изсмя. -Не ме гледай така, малката. Не ми пука за теб. Но детето ми ще расте с двамата си родители. Ако се окаже, че си бременна, оставаш тук. Синът ми няма да живее като мен. Той ще има всичко. Аз ще се погрижа.