Младен се излегна доволно на дивана да чака закъснялата си закуска. Отстрани приличаше на отегчен съпруг, но вътрешно гореше. До сега никога не се бе молил на Господ, но от няколко часа в ума му изплуваше все едно и също изречение: „Господи, дано да е бременна". Това го разстройваше още повече. Обичаше Александра. Вярно по свой си начин, но я обичаше. На този свят си имаше само нея. Не можеше да си позволи да я загуби. Не искаше. Тя е нещото, което го караше сутрин да става от леглото. Тя, с нейната жизнерадост, наивност и плашеща първична сила... Тази жена дете го заразяваше с живот. Не можеше да я пусне да си отиде. Не и на този етап от живота си. Не сега. Може би по-късно.
Замисли се за Жоро. Още в момента, в който се запознаха, го хареса. Почувства, че с този мъж са от една порода. Зарадва се на приятелството му. Реши, че е намерил достоен заместник на Пламен и Ники. Приятел - Младен се засмя на тази си мисъл. Вместо достоен приятел, той си намери достоен съперник. Могъщ враг, който искаше да му отнеме всичко.
Младен не е глупак, досети се, че Жоро го подозира за убийството на Командира и го държи под око. Надяваше се, че като се опознаят, всички съмнения ще отпаднат от само себе си, а междувременно Жоро ще открие истинския убиец. Но не стана така. Знаеше, че Жоро няма доказателства срещу него. Но това не би спряло тази машина за убиване да действа. Младен се зачуди защо още е жив. И отговорът влезе в хола, изгледа го сърдито, нацупи сладките си устни, грабна телефона и се върна обратно в кухнята. Александра! Да, и този път, без да съзнава, малката му спаси живота.
От самото начало на „приятелството" му с Жоро, той забеляза силната връзка помежду им. Тогава не видя опасността. Напротив. Радваше се и се дуеше като пуяк, защото притежаваше нещо ценно.
280
ОПАСЕН ЖИВОТ
Единственото нещо, с което превъзхождаше новия си „приятел". Но скоро след това животът му се превърна в кошмар. Ден след ден гледаше как връзката между тях става все по-силна. Чувстваше флуидите и близостта им. Не можеше да яде, спи, работи. А в случаите, когато сънят надделяваше, ги сънуваше, как се любят. Тези сънища го подлудяваха. Започна да прекалява с алкохола, кокаина и курвите. Опита се да докаже на себе си и на целия свят, че още е мъж. Чак сега се усети, че не това е начинът. Сгреши. Изгуби ценно време. Сам си го вкара отзад, но още не беше късно. Докато Жоро играе театър, има надежда.
Жоро е силен мъж и със сигурност съзнаваше силата и превъзходството си над Младен, но все още не си разкриваше картите. Не смееше и Младен знаеше причината. Александра. Той не искаше само тялото й. Искаше и душата й. Затова изчакваше. Искаше първо да я спечели, а после с един удар щеше да унищожи Младен.
Влюбен глупак - отново се разсмя Младен. Този път искрено.
- Ах! Александра! - възкликна той. Разбираше Жоро.
Спомни си колко хлътнал бе той по нея. От нощта на бала, когато я видя за първи път... Младен отново се разсмя. По-точно, когато видя цялото й лице за първи път - поправи се той. Малката го облада като зъл демон. Направо го подлуди. А онази вечер в дома й, когато намери пръстена на баба си в стаята й и разбра, че тя е бандитът, който така смело го обра и уби шофьора му. От този момент той я обикна. Възхити се от това крехко създание с невероятен устрем за живот. Тя не моли, а настоява - си бе помислил веднъж за нея и се оказа прав. Нямаше как да не уважава умението й да оцелява при всякакви физически и психически атаки на съдбата.
- Спиш ли? - въпросът на Жоро изтръгна Младен от мислите му.
- Не. Не. Чакам си закуската - скочи Младен и припяно седна на дивана. - Влизай, приятелю.
Жоро си погледна часовника и се настани удобно срещу Младен.
- Вече е обяд. Много късно закусвате - каза той.
- Снощи малко се скарахме. Малката сигурно ти е казала. -Жоро поклати отрицателно глава и Младен продължи. - Та ни трябваше малко време да се сдобрим - смигна заговорнически Младен на Жоро.
Великанът се направи, че не е схванал намека на Младен за секс.
- Всъщност като познавам Александра, имаш късмет, че закусваш на обяд, а не на вечеря. И че изобщо ще закусваш.
След тази забележка Младен за миг се изкуши да му каже, че Александра е бременна, но чувството му за самосъхранение надделя и той се задоволи само да подразни леко Жоро:
- Знаеш, как е между влюбени. Вечерта се карат. На сутринта се...
- Дойдох да ти кажа, че пакетът, който поръча е готов - прекъсна го Жоро. Младен едва се сдържа да не подскочи от щастие, че е успял да разклати нервите на „приятеля си". - Знам, че настояваше да свършиш работата сам, но в случая не се налага. За какво ти е да рискуваш? Така и така хората ми я направиха, без проблем и ще я монтират, и активират. Само трябва да вдигна телефона и докато двамата с теб си пием биричката на хладно, работата ще се свърши.