Младен присви очи. Още един удар по самочувствието му. Още един намек за превъзходство. Друсаният Младен щеше да откаже щедрото предложение, но не и този:
- Прав си, Жоре! Братко. Действай! Аз ще се погрижа за бирата. - Младен изви врат назад и изсвири силно с уста. Не последва нищо и той повтори действието още по-пронизително. След секунда Александра се появи. - Донеси бира и по-бързо. С приятеля ми сме жадни - нареди й грубо Младен и със задоволство наблюдаваше реакциите им. Забеляза изпъкналите жили и туптящата вена на врата на Жоро. И Александра, която потъна в земята от срам и не посмя да погледне госта. Младен остана доволен.
Жоро извади мобилния си телефон и нареди на хората си да действат като не изпускаше от поглед вцепенената Александра.
Звънецът на входната врата я спаси. Тя изтича да отвори и с облекчение потъна в успокояващата прегръдка на Меги.
282
XIV.
В три след обед Гошо Гъбата напусна с досада пленарната зала. Бързаше към паркинга. Нямаше търпение да се отдалечи от парламента. Жегата го измъчваше жестоко. Под мишниците на лятната му риза се появиха големи кръгове от пот. Задъхваше се под жегата и телесата си. И сърцето леко го пристягаше. Най-накрая стигна до колата си и си отдъхна като се стовари на седалката. Предвидливо тази сутрин паркира под сенчестите клоните на един стар кестен. И сега се наслади на приятната прохлада.
- Мамка му и жега - отправи той една благословия към времето и избърса с длан плешивото си теме.
Усети нещо мокро между краката си. Надигна се с мъка. Огледа се. Панталона между бедрата му беше мокър от пот.
- Мамка му стара. Все едно съм се напикал - увисналите му бузи се разтрепериха. - Май ще трябва да послушам доктора и за известно време да спра свинските пържоли и шкембе чорбата. Ще е жалко, ако такъв пламтящ мозък като мен се затрие от тоя свят. Имам още какво да покажа. Ще ида при доктора да ми изпише някакви хапчета за мотора - удари се по гърдите в областта на сърцето и продължи да си мрънка под носа.
Запали стартера и колата му се взриви. Оглушителният тътен се разнесе из центъра на София и утихна.
Млад униформен полицай беше единствения свидетел. Той грабна бързо пожарогасителя от собствения си автомобил и изтича към горящото БМВ, крещейки нещо по радиостанцията си.
От взрива БМВ-то хвръкна като птичка на два метра от земята и се приземи настрани, откъм мястото на шофьора върху две съседни коли. Цялото БМВ бе обхванато от пламъци. Полицаят се захвана да гаси първо пламъците по предния капак. Веднага обаче забеляза, че капак няма. Вдигна поглед нагоре и го намери да виси в клоните на кестена. Задачата се оказа непосилна за малкия пожарогасител. Той свърши бързо. Колата пронизително изскърца и се обърна. За миг пламъците се отдръпнаха и през счупеното предно стъкло младият мъж успя да зърне горяща човешка глава.
На Гошо Гъбата доктор вече не му трябваше. Сега мозъкът му пламтеше с пълна сила.
Александра, доколкото можа набързо, на вратата обясни на Меги, че трябва да я измъкне на всяка цена от къщата днес.
- Какво пак си направила, Сиси? - големите, като на кошута очи се взряха укорително в Александра.
- Този път не съм виновна аз. Защо винаги...
- Ти никога не си виновна - прекъсна иронично словореда на сестра си Меги.
- Меги! Добре дошла! Какво те води в скромния ми дом? - извика от дъното на хола Младен. Разтвори ръце театрално и хукна да прегръща балдъзата си.
- Здравей, Младене, - прегърна го Меги. - Как си?
- Отлично. Благодаря! Влизай и сядай - отвърна й той.
Меги пристъпи смело напред, а Александра се затътри след нея.
- Здравей, Жоро! - поздрави Меги.
- Здравей, красавице! - изправи се почтително Жоро и й подаде ръка. - Всеки път, когато те видя, си по-хубава от предишния. Как го правиш?
Меги се изчерви и като истинска дама сведе поглед свенливо.
-А ти си оставаш все същия ласкател. Благодаря ти за комплимента - стисна тя топло подадената ръка. - Радвам се да те видя отново!
- Е, на какво дължа честта на посещението ти? - обади се Младен с мазен глас.
- Не се ли радваш да ме видиш? - подкачи го Меги.
- Забравих да ти кажа. Още в неделя се уговорихме с Меги... -намеси се Александра.
Младен вдигна ръка и я спря.
- Не питам теб, а сестра ти - грубо я сложи на място той.
- Дойдох да взема Сиси. Ще излезем по женски да поклюкар-стваме и междувременно ще свършим и нещо полезно - обясни Меги.