Младен изгледа Александра с блеснал поглед. Ясно показващ, че е прозрял заговора.
- И какво полезно ще свършите?
- Ще пазаруваме - сериозно обобщи Меги и всички се разсмяха.
Само на Александра не й беше весело.
284
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Е, ще трябва да отложите пазаруването с... - замисли се за момент Младен - с няколко дни. Със сестра ти имаме други планове.
Меги го изгледа недоверчиво. Обстановката, в която попадна бе направо смешна. Изкуствено приповдигнатото настроение на Младен личеше от далече. Сиси явно не беше на себе си и упорито се стараеше да избягва погледа на Жоро. А Жоро не изпускаше нищо от поглед и както беше застанал, приличаше на хищник в клетка, който само чакаше някой да му отвори вратата и да нападне. Нещо ставаше тук и Меги реши на всяка цена да изведе малката си сестричка от тази къща. Положението не й харесваше и вече нямаше значение дали Сиси е виновна или не.
- Така ли? И какво толкова има да правите, че да не можем със Сиси да излезем за два часа? - попита и демонстративно се намести удобно на дивана Меги.
- Има едно нещо, което трябва да свършим със сестра ти - отвърна с неприязън Младен.
Александра вътрешно трепереше от напрежение. Чувстваше настоятелния поглед на Жоро върху себе си. Не издържа и се предаде. Вдигна клепачи и го погледна. Очи в очи. Душа в душа. Това, което видя я изненада. Очакваше да види в синевата на душата му обвинение, гняв и дори любопитство, но усети само разбиране.
Помогни ми - отпрати тя една безмълвна молба към него. И той й даде знак с очи, че ще го направи.
- Сигурен съм, че каквото и да имате да правите може да почака два часа - отново погледна часовника си Жоро. - След половин час започва европейското първенство по футбол. Докато изгледаме мача, момичетата ще са се върнали.
Младен се оказа притиснат до стената.
- Хайде! Обещавам да бъдем послушни и да ти я върна навреме - помоли го Меги.
- Добре! - съгласи се неохотно Младен. - Но ще вземете шофьора с вас - още не изрекъл думите Младен, и Веско се появи като от нищото в хола.
- Ето, шефе - каза той и побърза да бутне в ръцете на Младен пълна найлонова торбичка.
От мястото си Александра можеше да види надписите на кутийките тестове за бременност. Изплаши се Жоро да не ги забележи. Защо съдбата й поставяше изпитание след изпитание? С какво през деветнайсет годишният си живот я бе разярила толкова много? Погледна Жоро припряно, но, слава богу, Младен прибра плика, преди Жоро и Меги да видят съдържанието му.
- Не ми казахте марка, затова взех по-един от всички - обясни Веско.
- Хубаво! Приготви колата, ще заведеш госпожиците на пазар. Пази ги. До два часа да ги върнеш обратно - нареди му Младен.
- О' кей, шефе!
Меги кимна за довиждане на Жоро и тръгна със сестра си и шофьора към вратата.
Александра се спря на половината път.
- Ще се кача горе да си взема чантата, вие ме чакайте при колата - хукна нагоре по стълбите, а зад гърба си чу:
- И Веско, - подвикна след тях Младен - не ги изпускай от поглед.
- Слушам, шефе! - козирува Веско и разсмя Жоро, който нямаше охрана.
Влетя в спалнята като хала. Грабна дамската си чанта и провери дали личните й документи са вътре. Втурна се в гардеробната стая. Отвори касата и изсипа всичките си бижута вътре. Само че сега чантичката й преливаше и не можеше да се закопчае. Тя се прокле, че не е послушала Меги да си купува по-големи чанти. Сети се, че кутийките от крем за лице пълни с успокоителни и приспивателни хапчета са все още в чантата й и заемат място. Но сега нямаше време да рови вътре да ги вади. Какво да прави? Очите й се спряха на копринено шалче Армани в същия цвят, като роклята, която носеше. Тя бързо съобрази. Взе го и замаза проблема с препълнената чанта. В касата проблесна нещо и я върна обратно при нея. Беше малък сребърен пистолет Берета двайсет и втори калибър, който спокойно си лежеше над две пачки с пари. Тя се поколеба. Взе го и бързо го пъхна в сутиена си, преди да е размислила. За парите изобщо не се замисли. Прибра ги на сигурно място в бикините си.
В колата търпението на Меги се изпари.
- Какво става? - попита сестра си тя.
Александра й смигна да мълчи и срещна погледа на Веско в огледалото за обратно виждане.
286
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Накъде да карам шефке? - попита той.
- Към ЦУМ? - указа посоката Александра и изпъшка. Пачките с банкноти я убиваха ужасно.
Пътуваха в мълчание. Чуваше се само свистенето на хладния въздух от климатика. Александра избра подходящ момент и под смаяния поглед на Меги. Запретна поли и извади от гащите си двете пачки. Докато пъхаше едната пачка в чантата на сестра си, а другата в сутиена си отдясно на пистолета, й правеше физиономии да мълчи. Вътрешно се молеше Меги да не припадне от ужас. И, разбира се, да не забележи издайническите очертания на пистолета под тънката и копринена рокля. Зениците на сестра й обезпокояващо се бяха разширили.