- Тук можеш да ни оставиш, Веско. Благодаря ти! - наруши тишината тя.
- Ама, госпожице. ЦУМ е чак там. Трябва да минем през подлеза, а и тук не мога да паркирам. Забранено е - възпротиви се Веско, но въпреки това спря колата на аварийни светлини.
- Ти няма да идваш с нас. Намери си някое заведение и пий кафе. Когато свършим ще ти се обадя да ни вземеш - уведоми го Александра.
-Ама, шефът каза...
- Няма значение какво е казал. Едно е сигурно. Шефът ти не иска да знаеш какво бельо носи жена му. Така или иначе, няма да влезеш с нас в магазина за бельо - нетърпеливо го уведоми тя.
- Ама...
- Няма смисъл да идваш. Бързо ще свършим. Ако искаш, ни чакай тук - изстреля думите Александра с глас, който не търпеше възражение. И двете с Меги се измъкнаха от колата.
В подлеза, скрити от любопитния поглед на Веско, Меги отново й зададе най-важния за деня въпрос:
- Какво, за Бога, става, Сиси? ЦУМ е насам. Вървим в грешна посока.
- Не спирай. Да не реши оня глупак да тръгне след нас - дръпна я припряно Александра. - Посоката си е вярна. Ще ти разказвам в движение по степента на важност. Първо ми кажи твоят доктор още ли работи в клиниката на улица „Позитано" срещу съдебната палата?
- Кой доктор? - подтичваше след сестра си Меги.
- Този, който те изроди.
- Да. Защо?
- Дали ще се съгласи да ме приеме без предварително записан час?
- Ако е на работа, да. Той е влюбен в мен. Ще направи всичко ако го помоля.
- Спри веднага! - ядоса се Меги и Александра се закова на място. От опит знаеше, че щом сестра й повиши тон, е най-добре да не й противоречи. - Няма да мръднем оттук, докато не ми разкажеш, какво се е случило.
- Е, добре! Само не се разстройвай - въздъхна Александра. -Спах с Жоро - очите на по-голямата сестра се разшириха от ужас. -Защото хванах Младен да ми изневерява. Сега Жоро иска да напусна Младен и да заживеем заедно- продължи да обяснява Александра в средата на подлеза, докато тълпи забързани софиянци минаваха покрай тях и ги блъскаха, без да ги забележат. - И това не е най-лошото. Мисля, че съм бременна. Младен знае, но не е сигурен.
- Господи боже мой! Превърнала си се в уличница. Знаеш ли от кой е бебето? - възкликна Меги.
Александра изведнъж изгуби сили и се сломи. Почувства се сама. Стана й мъчно:
- Казах ти какво се случи досега, а сега ще ти кажа какво ще се случи в бъдеще... - знаеше, че Меги сигурно ще я намрази за това, което смяташе да направи, но нямаше избор. - Ако съм бременна, ще направя аборт още днес. След това ще избягам. Ще напусна и двамата. Ако остана, Младен и Жоро ще се избият. Ще наранят и мен. Това е единственото разумно решение на проблема. То всъщност и няма друго. И сега идва ред на най-важния въпрос - тя погледна умоляващо сестра си. - Ще помогнеш ли на една уличница?
- Ще ти помогна - прегърна Меги малката си сестричка. - Но, Сиси, бебето не е проблем, а благословия. Щом си решила да бягаш, не го махай.
- Не мога, а и не искам. Меги я изгледа внимателно.
- Сигурна ли си, че това искаш? Помисли си добре. После да не съжаляваш?
288
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Това искам - заяви уверено Александра, а отвътре душата й се бе свила на топка. - Само че все още не знам къде да отида след това.
- Аз знам - сега Меги звучеше уверено. - Ще заминеш за Варна. При леля Ели. Братовчедката на мама. Вярно, че с мама не си говорят от години, но тя е стара мома, няма деца и е въшлива с пари. Сигурна съм, че ще те приеме с отворени обятия. Там ще си на сигурно място.
Александра не беше толкова сигурна. Беше виждала първата братовчедка на майка си само веднъж и не я хареса. Леля Ели е злобна сто и двайсет килограмова мъжкарана. Изобщо не си приличаха с майка й. Въпреки, че не беше грозна, никога не бе имала мъж до себе си. През годините тя многократно бе чувала майка си да казва, че никой мъж не би взел толкова себична и егоистична жена, като нея. Не познаваше леля си, но ако майка й бе права за нея, едва ли тази жена ще я приеме в дома си. Но нямаше избор. Трябваше да опита. Ако не се получи, тогава ще му мисли.
- Хайде да тръгваме - подкани я Меги и я изтръгна от мислите й.
Намериха доктор Алипи Алипиев в клиниката. За техен късмет докторът нямаше никаква работа. Целият светна като крушка, когато видя Меги. Той се постара да я впечатли и успя. Пет минути след като влязоха в клиниката, докторът взе нещата в свои ръце. Персоналът се разтича и засуети около Александра.