- Мога сама да се грижа за себе си, БЛАГОДАРЯ ТИ - изсъска Александра вече видимо по-спокойна, докато обръщаше глава встрани към тъмнината навън.
Този тип току-що й беше предложил пари срещу секс. Арогантността му не познаваше граници. Поне нямаше намерение брутално да я изнасили. Личеше, че е свикнал да получава това, което иска с подкуп и чар. Такъв му беше маниерът. Отбеляза си тя, като точка в нейна полза. Е, тя няма да го улесни. Да не й е името Александра, ако се дадеше лесно. И точно в този миг тя видя двете черни БМВ-та спрени на една малка отбивка край пътя. Тя се вцепени от ужас. Обърна рязко глава и се втренчи уплашено в Младен.
Гняв проблесна в кафявите очи на Младен, когато срещна погледа й.
- Само не се опитвай да ми разиграваш сценки, Александра, да изпадаш в истерия или да ми припадаш. От сега ти казвам, че усилията ти няма да дадат резултат. Така че ми ги спести - каза й Младен.
На нея видимо й олекна, когато разбра, че той не е видял нищо. Разбра, че е изтълкувал реакцията й като опит да хитрее, който беше прекратил в зародиш. В бъдеще трябва да внимава повече. За малко да се издаде.
-Ти си закоравял негодник, неспособен да различи доброто от злото. Мисля, че нямаш сърце, а скрупули - още по-малко. Силно се съмнявам, че някога ще разбереш какво е мъжка чест и достойнство. Затова аз никога няма да легна с теб, дори и да ми предложиш всичко, което притежаваш. Защото ти не си достоен за мен - каза му тя.
- Както кажеш, малката. Щом не искаш да лягаме ще го правим прави. Или седнали. За мен няма значение. Поставям се изцяло на твоите услуги - изсмя й се Младен.
Макар Александра да изглеждаше смутена, Младен помисли, че тя се окопитва възхитително бързо. Това момиче толкова младо е изумително.
Тя не му отговори. Продължи да се взира мълчаливо навън през прозореца. След пет минути Мерцедесът спря пред къща с триметрова тухлена ограда, с масивна желязна порта. По цялата дължина на оградата, тя забеляза малки видео камери поставени сякаш хаотично, но тя не се съмняваше, че са разположени на стратегически места.
Портата се отвори сама и колата се плъзна бавно в двора. Младен слезе, заобиколи Мерцедеса и й отвори вратата.
- Добре дошла в моя скромен дом - изрече той, подавайки й ръка. - Чувствай се като у дома си.
Тя избегна ръката му и слезе от колата. Пред погледа й се разкри зашеметяваща гледка. Предният двор беше малък, но добре аранжиран. А къщата беше невероятно изискана, елегантна по един ненатрапчив начин. На два етажа, цялата бяла и стъклена. Тя бе прекрасна смесица от средиземноморски стил и модерна градска архитектура. Александра забеляза хубави бели саксии, подредени на всеки перваз и балкон. През пролетта тази къща щеше да разцъфне от красотата на цветята - помисли тя. Прииска й се да може да я види тогава.
- Как е възможно циник като теб да живее в толкова романтична къща?
- Обичам красивите неща. Затова и ти си тук - отговори й той. -Ела да ти покажа къщата.
Младен я хвана под лакътя и я поведе към входа. Входната врата изглеждаше старинна, от масивно дърво, Александра не можа да не й се възхити. Той я отвори и й направи място да влезе. Тя се учуди, че не беше заключена. Обърна се да погледне от друг ъгъл малкото дворче, така очарователно под светлината на градинските лампи. Видя стъклена къщичка за охрана, прилепена за оградата. Не я беше забелязала до сега. Е, това обяснява защо входната врата не се заключва и как се отвори портата - помисли тя.
Мина покрай Младен и пристъпи вътре. Озова се направо в хола, който сякаш заемаше целия първи етаж. Пространството бе разпределено на кътове и нива. Тя ахна.
- Радвам се, че ти харесва.
- Да ми харесва? Не. Влюбена съм в тази къща. Много е уютно. Обичам кожата и дървото, но за първи път ги виждам в съчетание с толкова много стъкло - каза Александра искрено възхитена. - Сам ли живееш?
- Да. Но не я обзаведох сам. За да постигна този ефект ми бяха нужни цяла армия специалисти - отвърна Младен.
Държеше се скромно, като гостоприемен домакин показващ дома си на скъп гост.
Тя се разхождаше и разглеждаше скъпите предмети.
- Много държах цялата отсрещна стена да е от стъкло. Мразя затворените пространства - допълни Младен.
- И на мен така ми харесва повече. Къде се храниш?
- Главно навън.
Тя го погледна учудено.