- Има ли къде да се измия преди прегледа? - помоли тихо изтръпнала от страх тя.
Меги я издърпа за лакътя и я смъмри:
- Сега не е времето да се освежаваш, Сиси.
- Налага се - прошепна на ухото й Александра и се озърна към петте човека медицински персонал в стаята. Увери се, че никой не им обръща внимание и продължи да шепне в ухото на Меги - Снощи с Жоро правихме любов и... и не съм си взимала душ...
Меги я изгледа убийствено, но въпреки това й уреди душа.
Александра се оказа бременна. После всичко се случи много бързо. Вкараха я в друга зала и доктор Алипиев лично извърши аборта. Тя чувстваше стърженето на инструментите във вътрешностите си, но не усещаше болка. Всичко мина добре. След манипулацията я преместиха в луксозна самостоятелна стая да си почине за няколко часа преди да я изпишат и тя веднага заспа.
Събуди се след два часа от нечий плач. Отвори очи, за да прогони съня и разбра, че Меги държи ръката й и плаче. Размърда се и остра болка я прониза отвътре. Несъзнателно изохка.
- Добре ли си, Сиси? Да извикам ли доктора? - скочи веднага Меги.
- Не. Добре съм!
Меги се надвеси над сестра си. Красивите й бадемови очи бяха пълни с мъка, докато се взираше в нея тревожно и Александра осъзна, че болката, която причини на тази чиста жена е много по-силна от физическия дискомфорт, който тя изпитваше и със сигурност си го заслужаваше. Почувства вина.
- Защо плачеш, Меги?
- О, не ми обръщай внимание. Нали знаеш каква съм. Ревла -усмихна се мило Меги и започна да гали успокоително влажните от пот коси на сестра си. - Ти добре ли си? - гласът й звучеше нормално, но сълзите не спираха да текат от очите й.
- Да. Спри да плачеш - прошепна Александра.
- Не мога. Искам, но не мога - изхълца жално Меги. Опита да се усмихне, но не успя.
- Защо?
-Ами... Защото ти си малката ми сестричка. Защото преживяхме толкова много гадости. То не беше глад, страх, унижение, болка и какво ли още не - устните й трепереха, а сълзите не спираха да се леят. - Защото изгубихме татко. Защото моето бебе расте без баща. Защото ти ги вършеше едни, за да се храним. И защото видях твоето бебе. Нашето бебе на парчета. Убихме го, Сиси. Няма го... - Меги се задави от ридание.
На Александра й стана трудно да диша.
- И защото... - продължи Меги. - Защото, когато ти заживя с Младен и изглеждаше толкова щастлива, аз си намерих хубава работа и всички дългове бяха платени си помислих. Помислих си - Меги разпери ръце и вдигна виновно рамене. - Край. Мъката свърши. Най-накрая и ние ще бъдем щастливи. Ще бъдем добре - тя отново повдигна рамене виновно. - Миналата седмица чух мама да си пее, докато готви. Не го бе правила от години. Помниш ли, Сиси,
290
ОПАСЕН ЖИВОТ
как хубаво ни пееше мама, когато бяхме малки. Когато всичко беше хубаво. Аз си спомням.
- Не ме мрази, Меги. Моля те, прости ми! - извърна се настрани Александра, за да скрие сълзите си във възглавницата. От движението болката отново я прониза, но този път тя я приветства с радост. Заслужаваше си я. Заслужаваше много повече болка.
- О! Аз не те мразя, миличка. Как бих могла? Ти не си виновна. Просто на нас не ни е писано да живеем спокойно като другите хора.
Александра седна в леглото и прегърна сестра си. Усети как сякаш кофа с кръв се изсипа от нея и попи в дюшека, но не й пукаше.
Сълзите им се сляха. И двете страдаха с една мъка. Цял живот Александра бе искала да срещне сродната си душа в някой мъж. Да бъде пълноценен човек. Да усети обич и щастие. Несъзнателно отъждествяваше обичта и щастието с мъж. Може би, защото й е липсвал баща й. Тя не знаеше. Не разбираше от психология. Сега осъзна колко глупава е била. Господ я е бил дарил със сродна душа още от раждането й. Тя си имаше Меги. Друго не й трябваше. Та коя друга душа на този свят би могла да я разбира по-добре и да я обича повече от Меги? Никоя.
Едно е сигурно, в живота си е търпяла много лишения, но никога не й е липсвало едно нещо. Обич. Чувстваше с цялото си същество обичта на Меги, на майка си, на Бебчо, на баща си. Така й липсваше татко й. Сега, когато беше зрял човек, го разбираше, не го обвиняваше. Животът на възрастните не е бил лек. Прииска и се да го прегърне и да му каже, че го обича.
Затвори очи и промълви: Благодаря ти, Господи!
- Каза ли нещо, Сиси? - попита я Меги.
- Обичам те, Меги! Аз съм един много щастлив, обичан човек. Не всеки има моя късмет - каза наглас тя.
- И аз те обичам, миличка.
Двете напуснаха клиниката към осем часа вечерта. В осем и трийсет Александра вече пътуваше към новия си живот в автобус по линия София-Варна. Въоръжена с десет хиляди български лева, бижута на приблизителна стойност двеста и петдесет-триста хиляди лева, пистолет Берета двайсет и втори калибър, антибиотици, които трябваше да пие на дванайсет часа в продължение на десет дни и благословията на Меги.