- Хайде, Шаро, да се прибираме. Утре ще ставаме в ранни зори. Да вървим да хапнем и да спим - успя да се изправи Александра и да изтупа пясъка от дрехите и полите си.
Всеки понеделник леля Ели будеше Александра в четири часа сутринта с една-едничка цел. Пазаруване на пресни и евтини плодове и зеленчуци направо от борсата. Леля Ели пазаруваше в промишлени количества. Старият й джип Чероки едва побираше зарзавата. После двете жени се прибираха вкъщи и цяла седмица правеха компоти, туршии, сладка и всевъзможни консерви зимнина. И така до следващия понеделник. После всичко се повтаряше.
Борсата отваряше в пет часа и леля й държеше да е първа. Да не би някой да я изпревари и да купи най-големите чушки или най-сладките праскови. По пътя за борсата леля Ели винаги й разказваше как през зимата, когато всичко ставало скъпо тя не купувала нищо друго, освен хляб, защото си имала всичко в мазето. До онази злощастна зима, когато забравила през лятото да си затвори в буркани червени домати и цяла зима ги купувала по три лева и осемдесет стотинки буркана. И така за една зима изгубила към двеста лева. Или пък миналата зима, когато открила с ужас, че не си е сложила в консерва патладжан. Купила си кьопоолу от магазина и хванала разстройство. От онази проклета зима леля й си изготвя план за действие и го спазва стриктно. На Александра се падаше честа да следи изпълнението на списъците и четливо да води бележки за вида закупен зеленчук, килограмите и качеството.
На борсата двете бързо станаха популярни. Хората ги обичаха. Леля й Ели вървеше напред, като таран. С масивната си фигура, сериозна физиономия и натоварена с тежки чували зарзават разчистваше пътя на Александра. Никой не смееше да й се изпречи на пътя. А Александра подтичваше след нея с лист хартия в едната ръка и молив в другата усмихната и поздравяваше познатите лица на продавачите. Спрат ли се двете странни птици пред някоя сергия, настъпваше емоционален ад за продавача, но никой не смееше да ги изгони. Александра не беше сигурна защо. Възможностите бяха две: Или защото печелеха добре, или защото се страхуваха от леля й. А може би и от двете по малко.
Александра сложи каишката на Шаро и двамата тръгнаха към къщи. Харесваше Варна и с удоволствие крачеше по вече познатите й улици. Една пресечка преди дома й завърза кучето за едно тротоарно колче и влезе в зоо магазина да купи храна на Шаро.
- Добър вечер! - поздрави продавачката тя.
- Здравейте отново! - усмихна се приветливо насреща й пъпчива тийнейджърка. - Решихте се значи за кучешките играчки. Много са хубави. Казах ви аз миналия път. А днес получихме и нова стока. Вижте ги. В дъното на горните рафтове са - посочи с ръка работещата през ваканцията ученичка.
- Не, аз искам да купя храна.
- Ама, какво е станало? Вчера купихте два килограма. Да не е развалена. Да знаете, госпожице, ние развалена храна не продаваме. Държим си на имиджа - побърза да се оправдае нахаканото девойче.
- Не се притеснявай. Храната си беше хубава. Просто кучето ми я изяде. Дайте ми пак от същата храна, но този път три килограма - усмихна се сладко Александра на невярващите очи на продавачката.
- Може да яде толкова, защото няма с какво да си играе. Ако си имаше играчки...
- Добре! Убеди ме. Ще му купя играчки - предаде се Александра и развеселена тръгна към дъното на магазина към рафтовете с играчки. Зад гърба си чу звънчето на вратата да известява пристигането на нов клиент.
Момичето се оказа право. Играчките бяха много интересни. Тя се надигна на пръсти и се опита да достигне голям изкуствен кокал.
- Да ви помогна, госпожице? - протегна се една ръка зад гърба й и й подаде кокала.
Хиляди звънчета зазвъняха в ушите й. Коленете й омекнаха от ужас. Тя се обърна и срещна кехлибарените очи на Младен.
- Здрасти, малката! - погледът му я изгаряше. Тя изглеждаше объркана и ужасена едновременно. И Младен искрено се забавляваше. Една дълга минута двамата мълчаха и той нагло я преценяваше от главата до петите. - Виждам, че от радост да ме видиш изгуби дар слово - подаде й той кокала и Александра, като хипнотизирана протегна ръка и го взе. - Ела да излезем навън да глътнеш малко чист въздух и да поговорим. Двамата с теб имаме много да си говорим - прихвана я под лакътя и я изведе навън.
Александра послушно тръгна с него. Цялата трепереше от вълнение. Беше или почти беше забравила колко е хубав. Облечен със светъл панталон и риза, небрежно разкопчана до гърдите излъчва-