300
ОПАСЕН ЖИВОТ
ше див сексапил. На вратата на магазина двамата се сблъскаха и от познатият мирис на парфюма и тялото му й се зави свят. В този момент тя нито виждаше, нито чуваше и въобще не разбираше, какво се случва. Докато минаваше покрай Шаро бегло видя, че той ръмжи злобно към Младен, но мозъкът й не го отрази.
Младен я качи на задната седалка на Мерцедеса си и нареди с твърд безчувствен глас на новия шофьор да тръгва. Познатият тембър на чудовището до нея я върна в реалността, но късно.
- Спри веднага колата - собственият й глас прозвуча неуверено трептящ. Ядоса се на себе си. - Щом искаш да поговорим, добре. Но няма да ходя никъде с теб. Спри веднага колата - този път остана доволна от гласа си.
Колата обаче продължи да си върви и Младен въобще не се впечатли. Само й се усмихна и й разкри ред изящно бели зъби.
Тя се притесни. Не я свърташе на едно място. Извърна се назад и погледна през задното стъкло. Шаро някак бе успял да изтръгне от тротоара колчето и сега тичаше след колата, влачейки на каишката си тежкия метал. Очите й се напълниха със сълзи. Душата я болеше за горкото животно.
„Защо Господи само животните обичат без условие?" А наглас каза:
- Ти чу ли аз какво ти казах? - изкрещя тя, засили се и с всичка сила зашлеви Младен през лицето. Дланта й отскочи от бузата му и изтръпна от удара. - Веднага спри колата - едва си пое дъх от вълнение тя.
Младен се хвана за челюстта и подчертано бавно дългите му мъжествени пръсти разтриха удареното. Очите му се взираха в нея с огромна злоба. Александра се изплаши и инстинктивно се отдръпна назад. Жестът й го развесели. Той се пресегна и я прегърна през рамената. Смееше се с глас:
- Ето, това е моята жена, Цецо - обърна се той към умело шофиращото младо момче. - Огън момиче.
- Няма шест-пет при нея, а шефе?
- И представа си нямаш колко си прав, Цецо. Не се оставяй да те заблуди, момче. Тя е творение на дявола. Само на външен вид е крехка и нежна. Душата й е силна, издръжлива и демонична като моята.
- Сродни души сте, шефе.
- Така е.
- Искам да сляза. Спри колата - промълви Александра и се отдръпна от него - извърна се отново и погледна през задното стъкло. Любимият й град и единственият й приятел бяха останали някъде зад тях. Стана й мъчно. Ситуацията й беше до болка позната. И сега изпита същата безпомощност като в нощта на Виенския бал.
Той отново я притегли към себе си и този път я прегърна истински. Толкова дълго бе копнял за нея. Побърка се от тревога, докато я търсеше. Страхуваше се, че никога няма да я намери. Или още по-лошо ужасяваше се, че Жоро ще я открие. Затова още на следващата сутрин след изчезването й уволни целия персонал и охраната. Смяташе, че великият Жоро е вербувал повечето от тях.
През напрегнатите дни и самотни нощи, докато я търсеше си даде сметка, че я обича и не иска да живее без нея. И сега, когато тя отново бе в ръцете му, той преливаше от щастие.
Със силната си прегръдка Младен почти я задуши и тя се отдръпна леко. Той реши да не прекалява с физическата близост и да я остави на спокойствие поне засега.
- Не се страхувай от мен, малката. Няма да те нараня. През времето, през което бяхме разделени, аз много се промених. Отиваме на място, където ще можем да поговорим на спокойствие - хвана брадичката й и я накара да го погледне.
Той потъна в черния безкрай на очите й. Лицата им бяха на един дъх разстояние едно от друго. На Младен му се прииска да я целуне. С мъка се въздържа. Погали с палец брадичката й и й се усмихна нежно:
- Просто ще поговорим. Не се притеснявай - прошепна на устните й с дрезгав от възбуда глас.
Александра извърна притеснено глава. Близостта му й въздействаше силно и тя не искаше да издаде слабостта си. Заби поглед в ръцете си и видя, че все още държи кокала.
- Господи, откраднала съм кокала! - възкликна смаяна тя.
- Изглежда се връщаш към старата си професия - не се стърпя и й се изхили Младен.
Тя изтръпна. Усети, как ушите й пламват. И бързо зае отбранителна позиция.
302
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Какво каза?
- Казах, че си крадла.
- Чух те. Не разбрах само защо смяташ, че съм такава?
С блеснали от насмешка очи той я гледа дълго. Изкуши се да й каже, че знае тайната й, но после реши да удължи удоволствието, като остави шока от разкритието за по-късно. И каза само:
- Ти май бързо забрави, че ми открадна сребърния пистолет и една-две пачки с пари.
Александра видимо си отдъхна. Забеляза табела с надпис „Добре дошли в Слънчев бряг" и се обърна към Младен.
- Къде отиваме?
- В хотел „Кубан". Там съм отседнал.
Александра го изгледа злобно и му даде ясно да разбере, че е наясно с намеренията му.