- Другият вариант е да се приберем в София. Но тогава ще ти се наложи да прекараш четири-пет часа с мен в колата. Не знам. На мен ми е все едно. Ти решаваш - сви с безразличие рамене Младен.
- Хотел „Кубан" е добре - размисли тя.
Младен отвори демонстративно вратата и й направи път да влезе в просторен и луксозно обзаведен апартамент на тринайстия етаж на хотела. Хотелът беше прекрасен и при други обстоятелства би му се насладила с удоволствие, но сега бе прекалено притеснена, за да обръща внимание на обстановката. Александра уверено пристъпи в хола, предвидливо си избра единично кресло и седна цялата в очакване за предстоящия разговор.
Младен поръча по телефона вечеря и седна срещу нея на канапето. Двамата дълго се гледаха в мълчание.
- Да ти предложа нещо за пиене? - наруши напрегнатата тишина той.
- Не, благодаря!
- Ако нямаш нищо против, аз ще си налея. - Александра поклати глава в знак, че не възразява. - Сигурна ли си, че не искаш? Имам от любимото ти уиски - раздвижи се като котарак Младен към барчето с напитки и си сипа солидна доза от любимото й питие.
- Сигурна съм. Искам умът ми да е бистър, докато съм в твоята компания - търпението й вече се изчерпваше и тя нервно забараба-ни с пръсти по облегалката.
- Казах ти, че няма за какво да се притесняваш - приближи се до нея Младен.
Така, както беше застанал прав до нея й изглеждаше много внушителен. Александра усети, че се изпотява от близостта му.
- Точно това ти твърдение ме кара да се притеснявам - вдигна глава нагоре, за да може да го погледне. - Седни си на мястото ако обичаш, че така, както си щръкнал до мене ме заболя врата да те гледам.
Той послушно се върна на дивана. Пръстите му не спираха да си играят с чашата уиски. Сигурен знак, че е притеснен.
- За какво искаш да говорим? - вдъхна й увереност душевното му терзание и мина направо на въпроса тя.
- Напълняла си - забеляза той.
Александра повдигна високомерно изящната си вежда при забележката му.
- Ако си ме довел тук за да обсъждаш фигурата ми, аз си тръгвам - изправи се на крака тя и Младен веднага я последва.
- Не се сърди. Изглеждаш различна. Не исках да те обидя. Така ми харесваш повече. Приличаш на жена - с хищническа грация стопи растоянието помежду им. Сложи дланите си на раменете й и започна нежно да я масажира. Изпиваше я с поглед.
- Аз съм жена - промълви тя и усети, че се изчервява. Пръстите му върху голите й рамене едновременно я отпускаха и
напрягаха. Прииска й се да затвори очи и да се остави на усещането, но нещо дълбоко в нея не й позволяваше. Объркана и смутена от собствените си емоции, тя прочисти гърлото си и го попита:
- Какво искаш?
- Липсваше ми, малката. Ужасно ми липсваше - отмести косите й назад и прошепна на ухото й той. - Ухаеш на море. Прекрасна си.
Александра чувстваше топлината на дъха му и способността й да мисли се изпари. Несъзнателно отпусна глава назад, предоставяйки му достъп до шията си и Младен веднага се възползва. Устните му намериха чувствителната кожа зад ухото й. Тялото й веднага реагира. Кожата й пламна и от устните й се изтръгна стон. Познаваше
304
ОПАСЕН ЖИВОТ
тези устни, които сега я целуваха така нежно, но ги помнеше жадни и настоятелни. Сега те бяха различни и това й харесваше.
Силно почукване на вратата ги стресна. Александра отскочи назад и тупна обратно на мястото си в креслото.
- Румсървис - осведоми ги напевен мъжки глас зад вратата. За един кратък миг, който не убягна от погледа й, Младен изглеждаше объркан и изоставен. Но бързо се окопити и отвори вратата.
- Добър вечер! - поздрави служителят на хотела и вкара в стаята огромна количка с храна.
- Добър вечер! - сухо му отвърна Младен.
С вещината на човек, който много пъти го е правил, служителят сервира красиво вечерята и демонстративно отвори шампанското. Широката му усмивка внесе ведрина в напрегнатата обстановка и отрезви Александра.
- Бон апети! - пожела им той и усмивката му стана още по-широка от тлъстия бакшиш, който му даде Младен. - В шкафа под музикалната уредба има дискове с чудни мелодии - успя да каже добрият човек, преди Младен да хлопне вратата под носа му.
- Как грубо го избута навън и му затвори вратата - засмя се Александра на нетърпението на Младен да останат насаме.
- Много дълго се задържа тук, а и не спираше да те оглежда -върна й усмивката той. - Да видим какви чудни мелодии има тук -отвори шкафа и заразглежда дисковете. - Селин Дион, Марая Кери, Джо Кокър, Уитни Хюстън, Васил Найденов...
- Марая Кери.
Младен пусна диска и от уредбата се разнесе ангелският глас на певицата. В подражание на служителя се приближи до масата и демонстративно дръпна единия стол.