Темпото в спалнята беше различно. Двамата изведнъж полудяха. Младен я хвърли на спалнята и се стовари върху й. Не можеха да се наситят един на друг. Целуваха се диво. Докосваха се нетърпеливо и се дразнеха на дрехите си. Александра не знаеше кой води в този танц. В един миг беше върху него, в другия чувстваше тежестта му върху себе си. Непрогледният мрак в спалнята засилваше чувствителността й и изостряше другите й сетива.
Той вдигна роклята и до кръста и скъса бикините и докато нетърпеливите й пръсти се бореха с панталона му, най-накрая се сляха във вечния танц на любовта.
Когато страстта отмина и дишането им се нормализира, тя се осъзна удобно легнала върху гърдите му.
- Спиш ли? - попита я той.
- Не - протегна се доволно върху него, като заситено коте. -Беше хубаво - измърка тя.
- С теб винаги е хубаво - отвърна й той, докато лениво галеше голото й дупе.
На устата й беше да го попита защо тогава й изневеряваше, но си прехапа езика и замълча.
- Казах ли ти, че те обичам?
- За трети път тази вечер, но и сто пъти да ми го повториш, пак няма да ми омръзне да го чувам - отвърна му ведро Александра.
Младен надигна глава и въпреки че не виждаше в тъмнината очите му, тя почувства напрегнатия му, пълен с очакване поглед. Чу как сърцето му забърза ход и нейното преля от любов. Отвори устни да му каже, че и тя го обича, но вместо това го попита:
- Как ме откри? - сама не разбра защо точно сега й хрумна да му задава този въпрос.
- Щастлива случайност - отпусна глава на възглавницата Младен и въздъхна разочаровано.
- Глупости! Хайде, не ме дразни. Кажи ми как ме намери - зарита с крака тя, нетърпелива от любопитство.
- Лошо момиче - шляпна я шеговито по дупето той и се разсмя.
- Стига вече игрички. Искаш да се скараме ли? Знаеш, че няма да се успокоя, докато не разбера - скара му се Александра.
- Добре. Предавам се - прегърна я силно и я залюля като дете. -Подслушвах служебния телефон на Меги. Още от самото начало знаех, че си във Варна, но не знаех къде точно. Варна е голям град.
Александра ахна и закри уста с ръка:
308
ОПАСЕН ЖИВОТ
- Вчера сутринта звъннах на Меги от домашния телефон на леля
Ели.
- И ето ме тук - шеговито заключи Младен.
- Жоро ли ти помогна? - продължи тя с въпросите. На Младен вече не му беше забавно:
- Не ми трябва помощта на Жоро, за да намеря жена си - троснато я осведоми той.
- Не се сърди - погали го нежно по шията. - Просто си мислих, че двамата ще ме търсите. Все пак той е най-добрият ти приятел.
- Нали каза, че не искаш повече игрички?
- Точно така.
- Ами тогава спри да си играеш, малката, - тялото му подскочи от нерви.
- Добре! - внимателно се съгласи тя. - Нека да започнем на чисто. Никакви тайни повече. Ще бъдем искрени един с друг.
- Това е и моето желание.
- Добре! - въздъхна тя. - Жоро беше влюбен в мен и затова си мислех, че и той ще ме търси. И все пак, той има много повече възможности и ресурси да ме открие от теб. Затова питам - усети как тялото му под нейното се напряга при тези й думи.
- Е, грешала си. На всемогъщия Жоро не му пука за теб и повярвай ми нито те търси, нито пък ми е помогнал да те намеря - излъга я той.
Александра разбра, че я лъже. Една вена на врата му винаги изскачаше и туптеше, когато лъжеше. В момента тя съвсем ясно я усещаше под дланта си.
- Стига сме си говорили за незначителни неща. Жоро е част от миналото - смекчи тона Младен и отново я прегърна. - Искам да ти кажа нещо важно.
- Какво? - повдигна се на лакти тя.
- Обичам те! - и двамата се разсмяха. - Ти... - направи умишлено дълга пауза той и Алекс изтръпна да не я попита дали и тя го обича. - Ти искаш ли да те обичам? - без да се усети, тя въздъхна от облекчение толкова шумно и искрено, че го накара да се смее с глас.
Не й стана особено приятно, че е като отворена книга за опитния Младен и се опита да го засегне:
- Ако кажа не, ще се махнеш ли завинаги от живота ми?
- Не. Никога няма да се отървеш от мен, малката - отвърна й сериозно той.
- Така си и знаех - въздъхна театрално тя. - В такъв случай повече от всичко на света искам да ме обичаш.
- В такъв случай ще се омъжиш ли за мен?
- Както виждаш, вече се примирих със съдбата си.
- И? - с едно рязко движение Младен смени местата им и сега тя беше под него.
- И... - този път тя умишлено направи дълга пауза. - И... да. Ще се омъжа за теб.
- Ох! - Отдъхна си с облекчение той. Александра се разсмя и го целуна звучно.
- Чакай малко - започна да рови по увилия се около глезените му панталон. - А ето го - намери той това, което търсеше. Взе нежно ръката й и сложи пръстен на безименния и пръст. Пръстенът й пасваше идеално.