- Имам кухня, разбира се - схвана той учудването й. - Трапезарията е насам.
Минаха през свод за трапезарията. Александра се впечатли от огромния старинен часовник, поставен срещу изискана маса за два-найесет души. Часовникът отбеляза един след полунощ с глух тътен, който отекна в главата й като предупредителен звън. Но тя не му обърна внимание. Чувстваше се омагьосана от всичко видяно. От трапезарията попаднаха в модерно оборудвана кухня, а от там обратно в трапезарията.
- В мазето има фитнес-зала и малка изба. По-късно ще ти ги покажа - обясни Младен и й подаде чаша уиски.
Не можеше да откъсне очи от нея. Колкото повече я гледаше, толкова по-изящна му се струваше. Приличаше на кукла. Гъстите й къдрави коси, бяха повдигнати високо отпред, разкривайки лицето и нежната й шия, а отзад се спускаха свободно като буен черен водопад, стигащ почти до дупето й. На ушите й проблясваха евтини обеци от зелени и бели стъкълца. Невероятно! Как е възможно нещо евтино и обикновено да изглежда така стилно и царствено. Трябва да й купя диамантени обеци - отбеляза си Младен.
- Колко е голяма къщата? - попита тя. Отпи голяма глътка от уискито. Намръщи се сладко, когато острият вкус на питието опари езика й.
Младен се засмя, очарован на непринудената й реакция.
- Разгънатата застроена площ е общо седемстотин и петдесет квадрата. А целият парцел е един декар. Искаше ми се по-голям двор, но в Бояна няма такива. Цяло чудо е, че открих този -каза Младен.
Наистина прилича на кукла. Само, че й липсваше студенината, която характерно излъчват куклите. Александра е толкова жива, гореща, темпераментна. И надявам се страстна - мислеше си с задоволство Младен, докато гледаше как тя довършва питието си.
Време е - реши той. Беше й сипал солидна доза и алкохолът скоро щеше да подейства. А и тя изглеждаше спокойна и ведра. Сякаш е забравила, че е отвлечена.
- Много време ли прекарваш вкъщи? - попита го Александра и прекъсна мислите му.
- Не. Аз съм зает човек. Но си имам любимо място в къщата. Горе, на втория етаж имам нещо като библиотека - кабинет, както се казва. Две в едно. По-голямата част от времето, когато съм вкъщи прекарвам там, - вкара в ход лукавия си план Младен.
- Искаш ли да я видиш?
Той небрежно посочи красивото дървено стълбище.
- С удоволствие - отвърна Александра, замаяна от къщата и алкохола.
Тръгна пред него по стълбите, нетърпелива да види повече и сляпа за опасността.
Ники ще се окаже прав. Тя наистина е много наивна. Младен погледна жената пред себе си. Дупето й се полюшваше съблазнително точно под носа му, докато изкачваше стълбите, като правеше сладки ритмични чупки в кръста. Това му напомни за друго ритмично нещо. Прииска му се да я сграбчи и обладае диво още тук на стълбището. Но трябваше да изчака. Не още - каза си той. След десет минути ще бъде твоя. Не биваше да рискува. Привързаността му може да я изплаши и тогава ще трябва да я изнасили. Не. Не и нея. Искаше да я люби бавно, много бавно. Да се наслади на всяка частица от нея. Искаше да види възбуда на лицето й. Да разбере как й въздейства. Да се увери, че има власт над нея и тя да го признае. Това момиче го подлудяваше. Търпение - окуражи се Младен.
- Заповядай! - каза й той и отвори вратата на библиотеката. Тя влезе. Огледа типично мъжката обстановка, отрупаните с
книги стени и се приближи до лавиците.
- Разбирам защо харесваш тази стая. Сякаш съм умряла и съм попаднала в рая - каза развълнувано Александра. - Обичам книгите. Винаги съм мечтала за библиотека като тази. Бях съвсем малка, когато майка ми ме научи да чета. Много исках да пътувам, да срещам различни хора, да опозная чужди култури, земи. И все още искам, но семейството ми, за съжаление, не може да си го позволи. Един ден докато се оплаквах от лишенията, майка ми взе една книга. Хвърли ми я и каза: „Ето, дъще, тук ще откриеш целия свят." От тогава чета много. Ползвам училищната библиотека - каза Александра и му се усмихна, замечтано стоплена от спомена.
- Аз не съм прочел нито една от тях.
- Наистина ли? Тя избра една книга и я извади. - Това първото издание на „Под игото" ли е? Господи! Тук имаш цяло съкровище. Как е възможно да не се възползваш?
От друго съкровище скоро ще се възползвам - каза на ум Младен. А на глас изрече:
- Не обичам да чета:
Тя върна почтително Вазов на мястото му и взе друга книга.
- Ботев - каза тя.
Притисна книгата към гърдите си затвори очи и зарецитира:
- „Настане вечер. Месец изгрее. Звезди обсипят свода небесен. Гора зашуми. Вятър повее. Балканът пее хайдушка песен!"
Той ми е любимецът. С малко думи казва толкова много. Стиховете му звучат като песен. Дори и революционните.