Изми грижливо ръцете си със сапун, като не изпускаше от поглед непознатото същество, което се взираше в нея от огледалото.
312
ОПАСЕН ЖИВОТ
Взе меката кърпа с щампа на хотела да си избърше ръцете и го видя. Не повярва на очите си. Премигна няколко пъти. Избърса грижливо водата от лицето си и погледна със страх отново. Той беше там. Кърваво червеният рубин грееше по-ярко от всякога на безименният й пръст. Гледаше го като хипнотизирана.
- Това ли е годежният ми пръстен? - изроиха се изведнъж в главата й хиляди мухи и не спираха, не спираха да бръмчат. Александра се хвана за главата и започна да се клати напред-назад, като луда. -Той е знаел - един след друг спомените се заредиха в главата й.
Първо беше изчезването на пръстена. Стана по времето, когато Младен й гостува за първи път. Малко след това Петко замина. После дойде гривната с рубини. Младен за първи път й спомена пръстена тогава и тя не можеше да се отърве от усещането, че той й намеква нещо, че знае нещо. Последва омразният й язовир „Братушково". Боже, как мразеше това място. В нощта, когато убиха неканения гост и раниха в дланта Милен. Тогава той също се държеше странно. Умишлено я дразнеше и се забавляваше от реакциите й. Не спираше да изтъква колко красив бил изгледа на това място. Досега не си бе задавала въпроса откъде Младен знаеше, че язовирът е подходящо място за изхвърляне на трупове. Отговорът дойде сам. Правил го е и друг път. Може би с приятелите си. И накрая беше денят, в който я разпитваха в районното управление за предполагаемото изчезване или сигурното убийство на Петко. Тъпите изрази на дознателя още звучаха в главата й. Същия ден тя се запита защо Младен не я попита кой е Петко. Но тогава беше прекалено погълната от себе си, от собствената си мъка и не обърна внимание.
- Той е знаел. През цялото време е знаел коя съм аз. Кой е Петко - говореше Александра на непознатата в огледалото и не спираше да се клати. Напред-назад, напред-назад. - Подсказвал ми е. Подигравал ми се е. Играл си е с мен. Убил е Петко. Господи Боже мой! Аз съм глупачка. Пълен идиот. Аз съм виновна за смъртта на Петко, ако Младен не беше намерил пръстена, Петко все още щеше да е жив.
Вината за гибелта на най-добрия й приятел легна в сърцето й до тази за убийството на собственото й бебе.
Остави роклята си да падне на пода и влезе под душа. Студената вода й подейства добре. Тя взе решение да пренебрегне мечтите си и да постъпи правилно. Както й нареждаше сърцето. Да върви по дяволите съдбата. Тя не е от хората, които се оставят на течението. Тя не е овца, която свежда глава, за да не я посече сабя. Тя е Александра, а Александра е боец.
Вече със сигурност знаеше, че някой от тях двамата с Младен ще пострада сериозно. И знаеше съвсем ясно кой ще бъде той.
Излезе от банята загърната в хотелска хавлия и прекоси спалнята. Търсеше Младен. Намери го във всекидневната да си хапва прав пред масата и съвсем гол.
- Здравей, госпожо Николова. Много се забави в банята. Притесних се - прегърна я той сякаш не са се виждали от цяла вечност.
- А аз се притесних, че ще изпиеш шампанското сам затова излязох толкова бързо - той вдигна чашата си с шампанско и я пресуши на един дъх. - И така като гледам навреме идвам - усмихна му се ослепително Александра и повдигна бутилката от шампаниерата да прецени изпитото количество.
- Ужас. Стисната си като чичо ми Киро - целуна я Младен по нослето. - Ще отида и аз да си хвърля един душ, ти си хапни от пушената сьомга. Страшна е - посъветва я на път за банята той.
Александра го проследи с поглед. След това се обърна и бавно пристъпи към масата. До платото с пушената сьомга стоеше дамската й чанта.
Тя я взе. Намери правилната кутийка с крем и я отвори. Постави празната чаша на Младен на удобно за нея място и започна да вади капсулите с приспивателно. С премерени машинални движения започна да ги разтваря внимателно и да изсипва съдържанието им в чашата му. Действаше спокойно. Отне й доста време, но накрая капсулите свършиха. Сипа съвсем малко шампанско и разбърка енергично с красиво ножче за масло. Като се увери, че лекарството се е разтворило напълно в течността, напълни чашата до горе с шампанско. Сипа и на себе си. Огледа още веднъж масата всичко изглеждаше нормално. Забеляза купа с ягоди потопени в шоколад. Занесе я до джакузито и постави внимателно двете чаши до нея. Като по сценарий той се появи на вратата, освежен и ухилен до ушите.
- Готов ли си за втори рунд. - с недвусмислена усмивка на опитна прелъстителка го попита тя.