-Ъхъ.
- Скачай тогава в джакузито.
314
ОПАСЕН ЖИВОТ
Младен хвърли мократа хавлия на пода и побърза да й се подчини. Нетърпелив от очакване.
Александра на свой ред се приближи до ръба на ваната. С бавни еротични движения развърза колана на хавлията си и я остави да се смъкне от раменете й на пода. Не го изпускаше от поглед. Очите й обещаваха сладострастни изживявания и неговите грейнаха от възбуда. Остави го няколко секунди да се наслади на загорялото й голо тяло и грациозно се потопи в бълбукащата вода.
- Красива си.
- Знам - отговорът й го развесели.
- И скромна - сега тя се разсмя от коментара му. Александра взе чашите и му подаде неговата.
- Сега вече има за какво да празнуваме. Вдигни тост:
- За щастливия край на една странна история! - Очите му искряха от щастие. Не можеше да спре да се усмихва.
- За справедливия край на една ужасна история - отвърна му тя. Чукна чашата си в неговата и кристалът звънна. - До дъно - добави тя.
- До дъно - отвърна той и двамата пресушиха на един дъх чашите си. - Мммм. Това нещо горчи - намръщи се Младен.
- Нормално. Ако си си мил зъбите. От пастата за зъби е - взе бързо една ягодка. Уж невинно се притисна в него. Втвърдените зърна на гърдите й подразниха кожата му и той на мига забрави горчивото шампанско. - Ето, хапни си ягодка. - Младен отхапа от поднесения към устата му сладък плод и Александра еротично облиза остатъците от шоколад по устните му, докато той дъвчеше с наслада.
- Не каза нищо за годежния пръстен. Харесва ли ти? Тя му се изсмя.
- През цялото време си знаел коя съм аз. Голяма работа си Младене - плъзна длан тя от гърдите му надолу и пръстите й обхванаха твърдия му член. Той изстена със задоволство. - Но това вече няма значение. Минало е. От този момент започвам на чисто. Реших да скъсам завинаги с миналото.
- Радвам се - изръмжа глухо Младен и я целуна.
В началото целувката му беше страстна, но Александра усети как постепенно движенията му се забавят. Той се опита да й каже нещо, но тя заглуши думите му с устни. Масажираше нежно с ръка тила му и не спираше да го целува. Изпиваше го с устни бавно с наслада. Усети как главата му натежава в ръцете й и той отпада. Подпря тила му на ръба на ваната, за да си помогне. Беше й лесно. Продължи да го целува. Дъхът му ставаше все по-бавен и равномерен. Той движеше устни със затруднение, скоро престана да се движи, тялото му се отпусна в ръцете й и водата започна да го издига. Тя се притисна в него и го задържа на място. Едва долавяше пулса му. Младен спеше дълбоко.
С мъка отдели устните си от него. Погледна нежно отпуснати те му черти. Младен беше най-красивия мъж, който беше виждала. Целуна майчински за сбогом затворените му клепачи и й се прииска да види за последен път очите му.
Сякаш чул мислите й, клепачите му потрепнаха и се разтвориха леко. Александра успя да види през гъстите ресници кехлибарените му очи само за миг. Стресна се. Очакваше да види в тях обвинение, но нищо такова не долови в очите му.
Преплете пръсти в гъстите му кестеняви коси и натисна с лекота главата му под водата. Стоя така цели десет минути. Мислеше си, че ще почувства как животът напуска тялото на Младен. Че ще почувства вина или облекчение. Но истината беше, че не чувстваше нищо.
Седеше си удобно във ваната. Водата масажираше тялото й. Двете й ръце натискаха главата на Младен под водата, докато масивното му тяло се носеше зловещо на повърхността, подхвърляно от игривите балончета и вълничките на джакузито.
Александра го пусна и бавно излезе от ваната. Грижливо се загърна в хавлията. Намери мобилния телефон на Младен и набра номера на Жоро.
- Да - изгърмя раздразненият му глас в слушалката след дълго чакане.
- Аз съм - успя само тихо да промълви Александра. Огледа стаята. Безжизненото тялото на Младен се носеше по очи в силно осветената в синьо вода и хвърляше зловещи сенки по стените и тавана.
-Алекс, ти ли си? Къде си? Добре ли си? Звъниш ми от телефона на Младен - моментално смени тона Жоро и я затрупа със загрижени въпроси.
- Всичко свърши. Имам нужда от теб - отвърна му тя.
316
XV.
След четири дълги часа Александра отвори вратата на хотелския апартамент и потъна в успокояващата прегръдка на Жоро. Той почисти кашата след нея и се зае с нелеката задача да я направи щастлива.
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
Александра с удоволствие погледна огромния диамант, който блестеше на пръста й. Преди няколко дни Жоро й предложи да се омъжи за него и тя с радост прие. Връзката помежду им бе силна. Тя най-накрая можеше да се радва на сигурност и спокойствие, за които толкова силно жадуваше. Бе сигурна, че той е мъжът за нея и сега с нетърпение очакваше да стане негова съпруга. Само две неща в отношенията им помрачаваха щастието й. Жоро отказваше да разговаря с нея за работата си и когато отсъстваше с дни по работа и тя не знаеше къде е, какво прави и кога ще се прибере се чувстваше ужасно. А когато роднините и приятелите задаваха същите въпроси, които и тя самата си задаваше се чувстваше още по-зле, защото не знаеше отговора им. Правото й помагаше да заглуши душевните си терзания. Вече от година беше студентка и в дните, когато оставаше сама, а това се случваше често залягаше здраво над учебниците.