Вторият проблем, с който не можеше да се справи беше ревността на Жоро. Но тя се надяваше, че след като се оженят той от само себе си ще отпадне.
Тя вдигна ръка, диамантът улови един слънчев лъч и проблесна ослепително. Такава стана и усмивката й. Подпря ръце на парапета на терасата на хотел „Кубан" затвори очи и отпусна глава назад, наслаждавайки се на усещането от ранните утринни лъчи върху кожата й. Обожаваше изгрева през август, а от балкона на любимия й хотел се разкриваше прекрасна гледка. В това време на деня, когато целият свят спеше и слънцето се събуждаше, в тези спокойни и одухотворени моменти обичаше да остава сама и да размишлява. Радваше се на тишината. Подухна лек ветрец и й донесе мириса на море и още нещо. До слуха и достигна жужене. Отвори очи и видя пчела кацнала върху годежният й пръстен.
- Здравей, миличка! Не е ли още много рано за теб - насекомото изглеждаше изтощено. - Как успя да се качиш толкова нависоко? Уморена ли си? Ела да влезем вътре. Ще ти помогна.
Александра смеси малко захар и вода в една чинийка и внимателно сложи пчеличката в нея.
- Ето, с това ще си възвърнеш силите. Много си сладка, миличка ще те кръстя Мая - обичаше меда и пчелите. Подреденият свят в който живееха и те сякаш го усещаха, защото никога не я жилеха.
Остави пчеличката сама и тихо се вмъкна в спалнята. Жоро спеше и хъркаше спокойно. Тя се приближи. Отпуснатите му черти и звукът, който издаваше докато спеше я накараха да се усмихне широко. С русата си коса, бяла кожа и ръст, който изпълваше почти изцяло огромното легло и приличаше на гигантско хъркащо бебе. Вече от седмица бяха на почивка на море, а тенът му си остана млечно бял. Той не обичаше морето и слънчевите бани. Дойде само, за да й угоди, но на плажа стоеше под чадъра с шапка, очила, обилно намазан със слънцезащитен крем и упорито отказваше да се съблече по бански.
Александра легна бавно върху широките му гърди и го целуна по шията:
- Събуди се, поспаланко. Слънцето вече изгря - целуна нежно клепачите му една по една и те се отвориха.
Жоро изръмжа доволно, като огромен мечок и я гушна. Тя се скри в ръцете му.
- Ставай, сънливко. Искам да отидем на плаж, преди слънцето да е станало прекалено силно.
- Имам по-добро предложение. До обяд ще се пушкаме, а следобед ще излезем на разходка - пъхна ръка под копринената й нощница и плъзна длан по бедрото й той.
- Никакви такива - бързо се измъкна от леглото Александра. -До обяд сме на плаж, а следобед на разходка - нареди тя с ръце на кръста.
- То не остана време за гушкане - протестира Жоро.
- Ако днес влезеш с мен в морето, довечера може и да се пушкаме.
318
ОПАСЕН ЖИВОТ
-Но...
- Няма но - прекъсна протеста му тя. - Отивам да си взема душ, ти поръчай закуска.
Чу зад гърба си недоволното му изръмжаване, преди да влезе в банята и се разсмя с глас. Тананикаше си весела песничка, докато набързо се изкъпа.
Все още пееща и готова за плаж, влезе в другата стая. Жоро беше седнал с гръб към нея. Тя огледа масата и се намръщи.
- Защо още не си поръчал заку... - думите замряха в устата й. Нещо в позата, в която седеше Жоро я накара да млъкне.
Тя заобиколи бавно стола. Гледката, която видя изтръгна от устните й измъчен стон.
Тялото на Жоро беше отпуснато и безжизнено на стола. Тя почти се спъна в огромния му крак, извъртян особено встрани. Гледката беше гротескна. Лицето и вратът му бяха подпухнали и посинели. Устата му зееше широко отворена и езикът му, отвратително подут и лилав на цвят стоеше наполовина изплезен навън. През процепа на клепачите му се виждаше бялото на очите му, покрито от мрежа от червени капиляри.
Александра бе потресена. Гледаше и не вярваше на очите си. Жоро беше мъртъв.
Долови движение в кухината на устата му. И се наведе да види. Главата й беше на сантиметри от неговата, когато пчеличката Мая изпълзя по грозно удебеления език извън устата му. Тръсна доволно крилца и излетя през отворената врата на терасата на свобода под смаяния й поглед.
Тя залитна назад и тупна на стола срещу Жоро. Не можеше да откъсне очи от ужасяващо изкривеното лице на бъдещия си съпруг. Александра разтвори треперещи устни и промълви: